Необичайното откритие позволи на изследователите да проследят историята на шарката по овцете повече от 3700 години назад
Учени откриха следи от древен вирус в някои от най-известните средновековни ръкописи в Европа. Анализът на животинските кожи, използвани за изработката на пергаментите, разкри ДНК на вируса на шарката по овцете, съобщава ScienceDaily.
Откритието е направено от международен екип, ръководен от Университетския колеж в Дъблин, а резултатите са публикувани в научното списание Science Advances.
Сред изследваните документи е близо 1000-годишното Йоркско евангелие, един от най-ценните запазени илюстровани ръкописи от англосаксонския период. Следи от вируса са открити и в Corpus Glossary – един от най-ранните английски речници, създаден около 800 г.
Тайната се крие в самия пергамент. През Средновековието книгите често са изработвани от обработени кожи на овце, кози и говеда, които могат да съхраняват генетични следи от заболяванията на животните.
Изследователите установили вирусна ДНК върху множество страници, което предполага, че част от използваните кожи са били от заразени животни.
Неочаквано следи от шарката по овцете били открити и върху пергаменти от телешка и козя кожа. Според учените това може да се обясни с пренасяне на вируса между различни животински видове или със замърсяване по време на обработката на кожите.
Шарката по овцете е силно заразно заболяване, което може да причини висока смъртност сред животните и сериозни икономически загуби за животновъдите.
Още по-впечатляващо откритие направили учените при изследването на овчи зъби от бронзовата епоха. В останки от древни животновъдни селища в Евразийската степ те открили генетични следи от вируса отпреди повече от 3700 години.
Така изследването показва, че болестта е засягала селскостопанските животни хилядолетия преди появата на съвременната ветеринарна медицина.
Според водещия автор Луи Л'От откриването на древна ДНК в пергаментите разкрива нови възможности за изучаване на инфекциозните заболявания в миналото.
Учените смятат, че библиотеките и архивите по света могат да съхраняват генетични доказателства за отдавна забравени епидемии.
Откритието показва, че средновековните ръкописи са не само ценни исторически и културни паметници, но и своеобразни биологични архиви, които могат да разкрият непознати страници от историята на болестите.
