АП/БТА

Френският президент настоява за ускорени икономически реформи, по-силна роля на еврото и по-голяма стратегическа автономия на Европа спрямо САЩ и Китай

Държавите от Европейски съюз трябва да започнат съвместно да емитират дълг, включително чрез издаване на еврооблигации, тъй като подобна стъпка би помогнала за оспорване на хегемонията на щатския долар в световната финансова система. Това заяви френският президент Еманюел Макрон в съвместно интервю за седем европейски вестника, сред които и френското издание Льо Монд, предаде Ройтерс.

„Задлъжнялостта на Европейския съюз е на по-ниско равнище в сравнение със Съединените щати и Китай. В момент на интензивна технологична надпревара за инвестиции неизползването на тази възможност за заемане на средства е сериозна грешка“, подчерта Макрон в интервюто, публикувано днес.

По думите на френския държавен глава Европа се намира в състояние на „геополитическо и геоикономическо извънредно положение“ и трябва да ускори инвестициите в собствената си икономика, както и да премахне бариерите пред растежа много по-бързо, за да не бъде изпреварена от САЩ и Китай.

Макрон призова още Европейския съюз към опростяване на „безбройните регулации“, които според него задушават икономическата динамика, както и към по-широка диверсификация на доставките. Целта е да се ограничи зависимостта на Европа от тесни кръгове доставчици от трети държави и да се повиши устойчивостта на икономиката.

Според френския президент тези усилия трябва да обхващат широк спектър от мерки – от засилване на международната роля на еврото, включително чрез разработване на деноминирани в евро валутни суапови линии с търговски партньори, до намаляване на зависимостта от критично важни външни активи. Сред тях той посочи американския природен газ и облачните технологии, доминирани от компании извън ЕС.

Макрон се застъпи и за политика на „предпочитание“ към европейски стоки, суровини и технологии, с цел защита на критично важни индустрии на континента. Сред тях той открои стоманодобивната, химическата и отбранителната промишленост като ключови за стратегическата автономия на Европа.

Френският президент подчерта, че Европа не бива да подценява собствените си силни страни – както огромния си вътрешен пазар от около 450 милиона души, така и факта, че е регион, основан на върховенството на закона. Основното предизвикателство, по думите му, е тези предимства да бъдат превърнати в реални лостове за геополитическо влияние и икономическа сила.

В интервюто Макрон засегна и отношенията между ЕС и САЩ, като заяви, че Европа трябва да се подготви за нови сблъсъци с Вашингтон. Той посочи неотдавнашната ситуация около Гренландия като „сигнал за тревога“, който следва да подтикне Европейския съюз към реализиране на отдавна отлаганите икономически реформи.

„Когато има явен акт на агресия, смятам, че не трябва да се подчиняваме или да се опитваме да постигнем споразумение на всяка цена. Опитваме тази стратегия от месеци. Тя не работи“, заяви френският държавен глава.

Според Макрон администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е „открито антиевропейска“ и се стреми към „разпадане“ на Европейския съюз като политически и икономически проект.

„В идните месеци САЩ със сигурност ще ни атакуват по темата за цифровите регулации“, добави той, като предупреди за възможни допълнителни американски мита, ако ЕС приложи своя Законодателен акт за цифровите услуги с цел контрол над големите технологични компании, много от които са американски.

Френският президент засегна и въпросите на европейската отбрана. По думите му съвместният проект между Германия, Франция и Испания за изтребител от ново поколение не е прекратен.

„Френската оценка е, че програмата за бойни самолети на бъдещето (FCAS) е много добър проект и не съм чул нито едно мнение от Германия, което да твърди обратното“, заяви Макрон.

През декември източници съобщиха пред Ройтерс, че среща между министрите на отбраната на трите държави не е довела до пробив по спасяването на проблемната програма, която има за цел разработването на самолет, предназначен да замени френските „Рафал“ и германските и испанските „Юрофайтър“.

Въпреки това Макрон изрази увереност, че напредък е възможен, като добави, че се надява скоро да обсъди темата с германския канцлер Фридрих Мерц.

Още по темата

Макрон: случаят „Епстийн“ е преди всичко въпрос от компетенцията на Съединените щати

Френският президент призова за независима работа на американското правосъдие и предупреди срещу конспиративните интерпретации

Още

Мерц с контра на Макрон: ЕС няма да води паралелни разговори с Русия

„В момента тук в Абу Даби се провеждат координирани разговори... ако можем да допринесем тези разговори да станат още по-добри, още по-успешни, тогава ще го направим. Но няма да отваряме никакви паралелни канали за комуникация“, коментира германският канцлер

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.