Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че не е убеден, че до крайния срок, определен от президента Доналд Тръмп, ще бъде намерено решение, приемливо за Украйна, основано на 28-те точки от американския план, съобщи Ройтерс.
„Днес е неделя. Планът на президента Тръмп е да се постигне споразумение в четвъртък. Все още сме много далеч от това. Това не означава, че е напълно невъзможно да се постигне. Но съм скептичен дали такъв резултат е възможен, като се имат предвид настоящите разногласия“, заяви Мерц в кулоарите на срещата на Г-20 в Йоханесбург.
Украински, американски и европейски представители се срещат в Женева, за да обсъдят проекта на плана на САЩ за прекратяване на войната в Украйна.
Паралелно с това украинският президент Володимир Зеленски увери канадския премиер, че Украйна работи „максимално конструктивно“ по предложенията на Вашингтон.
Мерц допълни, че ако бъде постигнато споразумение, няма да има нужда да продължават усилията за изземване на замразените руски активи. Той уточни, че работи за решение по въпроса най-късно до края на следващия месец, на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.
Канцлерът обаче постави под съмнение, че държавите от Г-7, с изключение на САЩ, биха подкрепили евентуално възстановяване на формата Г-8 чрез връщане на Русия в него. Подобна стъпка трябва да бъде одобрена единодушно, припомни той.
По-рано „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че американският план включва предложение Русия да бъде поканена отново в Г-8. Президентът Доналд Тръмп неведнъж е определял като грешка изключването на Москва от формата през 2014 г. след анексирането на Крим.
Киър Стармър разговаря по телефона с украинския президент Володимир Зеленски, а след това и с американския президент Доналд Тръмп, посочи говорител на британското правителство
Новият мирен план на САЩ за Украйна, който се състои от 28 точки, е най-важната тема в кулоарите на срещата на върха
Берлин подготвя депортации към Сирия и Афганистан, а ХСС настоява за „офанзива“ и специален терминал на летището в Мюнхен
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)