И изобщо – интеграцията в Германия не върви толкова зле, колкото често се пропагандира, дори ако бежанците се вливат в пазара на труда много по-бавно в сравнение с другите категории мигранти, пише в свой материал DW
В началото на август 2016 г. в Германия започна да се разпространява една фраза, която в продължение на много години щеше да определя политическите и обществените дебати в страната: „разделеното общество“. От една страна, все още имаше много хора, които подкрепяха културата на гостоприемство (Willkommenskultur) спрямо пристигащите бежанци, които година по-рано бяха посрещани сърдечно с плюшени мечета по гарите.
В същото време обаче много граждани ставаха все по-скептични към имигрантите и чужденците. Това се дължеше до голяма степен на сексуалните посегателства, извършени от млади мъже с мигрантски произход по време на новогодишната нощ в Кьолн (2015–2016 г.). Широката коалиция между CDU/CSU и SPD, под ръководството на канцлера Ангела Меркел, се опита да успокои поляризираните настроения в Германия чрез нов Закон за интеграцията. Неговият водещ принцип беше „подкрепа и изисквания“ (Fördern und Fordern), с цел да задоволи и двете страни.
„За хората със силно рестриктивно мислене по отношение на обществения ред този закон предлагаше твърде много подкрепа и твърде малко изисквания. Например това, че при отхвърлена процедура за убежище не последва незабавно експулсиране, а то се отлагаше на заден план“, обяснява пред „Дойче Веле“ (DW) Холгер Колб, ръководител на отдела за годишни доклади в Експертния съвет по интеграция и миграция (SVR).
„За тези пък, които мислят изцяло в посока на интеграционната политика, критериите бяха прекалено високи, особено що се отнася до разрешителното за престой с цел обучение (Ausbildungsduldung). Техният аргумент беше, че условията за успешна интеграция са твърде много.“
Подкрепата се изразяваше в мащабно увеличаване на интеграционните и езиковите курсове, по-бърз достъп на новодошлите до пазара на труда и най-вече във въвеждането на правилото „3+2“. Според него бежанци, чиито молби за убежище са отхвърлени и реално трябва да напуснат Германия, получават право на тригодишно професионално обучение и последваща двугодишна заетост по придобитата специалност.
Изискванията, от друга страна, означаваха задължително активно участие в курсовете, санкции чрез съкращаване на помощите при отказ от интеграционни мерки, както и въвеждане на т.нар. задължение за уседналост (Wohnsitzauflage). Чрез него се определяше местоживеенето на мигрантите, за да се избегне струпването им в големите градове и да се постигне равномерното им разпределение в Германия.
Това беше мярка, която нанесе сериозни вреди на интеграцията, твърди Херберт Брюкер, ръководител на отдела за миграция, пазар на труда и икономика в Берлинския институт за емпирични изследвания на интеграцията и миграцията.
„Направихме оценка и установихме, че задължението за уседналост на регионално ниво е намалило нивото на заетост с между 5 и 10 процентни пункта. Причината е, че разпределихме пристигащите хора предимно в структурно слаби региони с висока безработица. Когато задържаме хората в райони с по-слабо развита икономика, това логично оказва негативно влияние върху тяхната интеграция на пазара на труда.“
От друга страна, Брюкер оценява положително разрешителното за престой с цел обучение (Ausbildungsduldung). От тази мярка са спечелили всички страни – Германия като приемаща държава, самите засегнати лица и, разбира се, компаниите. По принцип винаги е разумно да се даде перспектива за оставане на хора, които се интегрират добре, тъй като те инвестират повече в изучаването на езика и в заетостта си, а в крайна винаги започват да плащат вноски в социалноосигурителните системи.
И изобщо – интеграцията в Германия не върви толкова зле, колкото често се пропагандира, дори ако бежанците се вливат в пазара на труда много по-бавно в сравнение с другите категории мигранти. „Десет години след пристигането им вече наблюдаваме нива на заетост от 65 до 67 процента, което е само с три на сто по-малко от средното за населението. С това, заедно с Норвегия, сме на челно място в европейското сравнение. Това се дължи и на факта, че предложихме интеграционни курсове, езикови програми и мерки за квалификация, за да подкрепим систематично процеса.“
Поради тази причина Брюкер критикува първоначално планираната мярка на Федералното министерство на вътрешните работи и Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) за драстично ограничаване на безплатния достъп до интеграционни курсове, като той се предоставя само на лица с „позитивна перспектива за оставане“. Все пак, след масови протести от страна на сдружения, синдикати и федерални провинции, правителството частично отстъпи. От юни 2026 г. украинците, както и гражданите на ЕС, отново могат да посещават курсовете, тоест включително и хора без гарантирана перспектива за оставане.
„Разбира се, средствата за интеграционни курсове могат да бъдат намалени в известна степен, но не чак толкова драстично, колкото бяха орязани. Ако трябва да бъда напълно честен, това е изключително неинтелигентна мярка.“ Според Херберт Брюкер интеграционните курсове са сравнително евтин инструмент. „След приключването им те повишават процента на заетост с между 5 и 10 процентни пункта. Орязването на курсовете забавя интеграцията на пазара на труда и удължава периода за получаване на социални помощи. Това не носи икономии, а ни струва много пари.“
Ако можеше да затегне Закона за интеграцията, Брюкер би облекчил задължението за уседналост след приключване на процедурата за убежище, би стартирал интеграционните курсове още един месец след пристигането и би ускорил самите процедури за убежище. Целта е хората със статут на закрила да се интегрират по-бързо, а тези без такъв – да бъдат експулсирани по-експедитивно. Междувременно Холгер Колб от Експертния съвет по интеграция и миграция настоява за по-добро координиране между федералното правителство и провинциите, както и за юридическо опростяване на нормативната уредба.
В заключение Колб отбелязва, че Законът за интеграцията от август 2016 г. всъщност носи наименование, което не заслужава. „От този закон се очаква всеобхватно регулиране на интеграцията на всички чужденци, които се намират тук. В действителност обаче той представлява тясно специализирана материя за хора, пристигнали по линия на бежанската миграция. В случая щеше да е по-разумно да има по-добро управление на очакванията и регулация, която да комуникира много по-просто и ясно кой, при какви условия и какви възможности за интеграция има.“
Източник: DW
* Заглавието е на редакцията
