АП/БТА

Съветът на Европа призовава Тбилиси да се откаже от плановете за забрана на опозицията

Опитите на грузинското правителство да забрани трите основни опозиционни партии застрашават страната с опасността да бъде тласната към „еднопартийна диктатура“, предупредиха днес докладчици на Съвета на Европа, цитирани от Франс прес. Според тях подобно действие би представлявало сериозен удар срещу демократичните стандарти, на които се основава членството на Грузия в организацията.

Управляващата партия „Грузинска мечта“ обяви вчера, че е подала искане до Конституционния съд за забрана на три основни опозиционни формации, обвинявайки ги в „подкопаване на легитимността на правителството“ и „действия срещу конституционния ред“. Според властите тези партии застрашавали стабилността на държавата и обществения ред.

Решението предизвика остра реакция от международната общност, включително от представители на Съвета на Европа, които виждат в това опасна стъпка към ограничаване на политическия плурализъм.

В официално изявление специалните докладчици за Грузия към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – Едит Ещрела (Португалия) и Сабина Кудич (Босна и Херцеговина) – призоваха грузинските власти незабавно да се откажат от инициативата.

„Забраната на демократичната опозиция би довела до установяване на еднопартийна диктатура и би била несъвместима с членството на Грузия в Съвета на Европа“, заявиха те.

Двете докладчици подчертават, че подобно действие би подкопало основните принципи на демокрацията, върховенството на закона и политическата свобода – ценности, върху които е изградено членството на страната в организацията.

Грузия е една от 46-те държави членки на Съвета на Европа, който има за мисия да следи за спазването на демокрацията, човешките права и правовата държава на континента.

Ещрела и Кудич съобщиха още, че възнамеряват да посетят Тбилиси преди края на годината, за да се запознаят на място със ситуацията и да проведат срещи както с представители на властите, така и с представители на опозицията и гражданското общество.

Конституционният съд на Грузия, който според наблюдатели е под силното влияние на управляващата партия, разполага с девет месеца, за да се произнесе по искането за забрана на трите опозиционни формации.

Бившата президентка на страната Саломе Зурабишвили, която след последните парламентарни избори се присъедини към опозицията, остро разкритикува инициативата.

„Това е последната стъпка към установяването на режим на страх и репресии в Грузия. Целта е страната да бъде превърната в авторитарен режим по руски образец“, заяви Зурабишвили.

От идването си на власт през 2012 г. партията „Грузинска мечта“, ръководена от милиардера Бидзина Иванишвили, е подлагана на постоянни обвинения, че подкопава върховенството на закона, отслабва демократичните институции и отдалечава страната от европейския ѝ път, приближавайки я до Москва.

Международните наблюдатели предупреждават, че натискът върху опозицията и гражданските организации, както и опитите за ограничаване на свободата на медиите, поставят под сериозен въпрос демократичната ориентация на Тбилиси и рискуват да изолират страната от европейските ѝ партньори.

Още по темата

Масови протести в Грузия: демонстранти щурмуваха президентския дворец в деня на изборите

Опозицията обяви „мирен преходен период“ и настоя за оставката на правителството и връщане на страната по пътя към ЕС

Още

Грузинският премиер обвини ЕС в намеса и опит за сваляне на правителството

„Както вече знаете, арестувани са няколко души, включително и част от организаторите на протестите. Напомням, че никой няма да избегне наказание, заяви грузинският премиер Иракли Кобахидзе пред журналисти

Още

Грузинските власти арестуваха лидер на опозицията

Леван Хабеишвили, председател на най-голямата опозиционна партия в страната, призова преди дни за „мирна революция“

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.