Аномалията настъпва през 2010 г., когато огромна екваториална област от течен метал под Пасифика внезапно спира бавния си ход на запад и започва мощно ускорение на изток
Дълбоко под Тихия океан външното ядро на Земята изненадващо е сменило посоката си на ротация през 2010 г., информира научният портал phys.org, позовавайки се на експерти от Европейската космическа агенция (ЕКА). До този извод изследователите стигат след детайлен анализ на спътникови измервания.
Движението на течния метал в тази зона често се оказва непредсказуемо, но благодарение на прецизните данни от орбиталните апарати на ЕКА, научната общност вече разполага с много по-ясна картина за динамиката в земните недра. Намиращо се на близо 2200 км дълбочина, течното ядро генерира геомагнитното поле на Земята. Традиционно учените приемаха, че неговите маси се изместват основно в западна посока.
Аномалията настъпва през 2010 г., когато огромна екваториална област от течен метал под Пасифика внезапно спира бавния си ход на запад и започва мощно ускорение на изток. Феноменът е описан в научното списание Journal of Studies of Earth's Deep Interior, където екипът анализира комбинирани данни от наземни станции и сателитите Swarm и CryoSat за периода от 1997 до 2025 г.
Това откритие преобръща досегашните теории за стабилната циркулация във външното ядро и хвърля светлина върху сложните турбулентни процеси, отговорни за земния магнетизъм. Водещият автор на мащабното проучване Фредерик Дал Мадсен от Единбургския университет посочва, че явлението поставя фундаментални въпроси. Сега целта е да се установи дали тази рязка промяна е временно отклонение, част от цикличен процес или трайно ново състояние. Използваният компютърен модел показва също, че въпросното източно течение е започнало да отслабва след 2020 г., което налага провеждането на непрекъснати последващи наблюдения през следващите години.
