„Все още има хора живи под руините. Все още изваждаме тела.“ Лекси, живяла пет години в България, отправя зов за помощ от Венецуела

Казвам се Лекси.

Преди година България беше мой дом. Живях в София пет години. Тук създадох приятелства, които пазя и до днес, и затова сега се обръщам днес именно към българите, защото знам че са едни от най-топлите и състрадателни хора на света.

Днес съм във Венецуела. И това, което виждам всеки ден, е най-страшното нещо, което съм преживявала.

Вчера бяхме в един от районите, които земетресението удари най-жестоко. Няма думи, които могат да опишат ужаса. Срутени жилищни блокове. Разрушени квартали. Хора, които стоят безмълвно пред това, което до вчера е било техният дом.

Все още има тела, които не са извадени изпод руините. Работим часове наред сред бетон, желязо и прах. В някои сгради спасителните екипи все още чуват признаци на живот.

Да знаеш, че под теб има човек, който диша, но да не можеш да стигнеш до него… Това е чувство, което не пожелавам на никого. Навсякъде има семейства, които чакат новина. Майки чакат децата си. Деца чакат родителите си. Хора, които просто искат да намерят своите близки – живи или поне да могат достойно да ги изпратят.

Повече от 50 000 души все още се водят в неизвестност, а хиляди ранени изпълват болници и временни убежища.  

Аз съм доброволец. Помагам с издирването на хора, с евакуацията на пострадали, с раздаването на вода, храна и лекарства. Понякога помагаме да бъде спасен човешки живот. Понякога помагаме само някое семейство да получи възможност да погребе своите близки.

Ако ме попитате как се чувствам…Истината е, че съм много тъжна. Иска ми се да плача. Но не мога. Болката е толкова голяма, че човек просто онемява. Най-тежко е, когато срещнеш хора, които са загубили цялото си семейство. Домът им вече го няма. Животът, който са имали вчера, вече не съществува.

И въпреки всичко ние продължаваме. Защото някъде под тези руини може би все още има човек, който чака помощ. Защото всяко спасено дете, всеки спасен възрастен, всяко върнато семейство си струва всички усилия.

Светът вече помага. Но нуждите остават огромни. След трагедията международната общност започна мащабна хуманитарна операция.

Европейският съюз активира Механизма за гражданска защита и изпрати над 520 спасители, пожарникари, медицински екипи, кучета за търсене и специализирана техника от осем държави – Испания, Италия, Франция, Германия, Чехия, Португалия, Люксембург и Нидерландия. Освен това ЕС отпусна 5 милиона евро спешна хуманитарна помощ и организира въздушен мост с десетки тонове жизненоважни доставки.  

Помощ изпратиха още САЩ, Мексико, Колумбия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Индия, Швейцария и редица други държави. Организации като ООН, Международната федерация на Червения кръст, ВКБООН и UNICEF също мобилизираха спасителни екипи, медицинска помощ и средства за пострадалите.  

От България президентът изрази съболезнования и подкрепа към народа на Венецуела, като благодари на спасителите и доброволците, които работят на терен. Българските институции също поддържат връзка с българските граждани в страната чрез дипломатическите си представителства.  

България винаги ще остане част от сърцето ми. Затова днес се обръщам към вас.

Ако можете – помогнете.

Всяко евро, всяко споделяне, всяка кутия с лекарства, вода, хигиенни материали или храна може да спаси човешки живот.

Днес хората тук нямат нужда само от съчувствие. Те имат нужда от надежда. Имат нужда да знаят, че светът не ги е забравил.

Как можете да помогнете?

Даренията ще бъдат използвани за храна и питейна вода, медикаменти и медицински консумативи, хигиенни материали, временен подслон, подкрепа на семействата, останали без дом.

Дарителска сметка:

PayPal: https://paypal.me/lexyvargas

От името на всички хора, които днес чакат помощ под открито небе, благодаря на всеки, който ще подаде ръка. Надеждата се ражда тогава, когато някой, когото никога не си срещал, реши да ти помогне.

 Лекси Варгас