Това, което обединява европейската позиция по казуса, е, че „енергийното примирие“ към момента съществува само в реториката на американците, но не и на терен
Изненадващото изявление на американския президент Доналд Тръмп в социалната мрежа Truth Social, с което той обяви незабавното влизане в сила на „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, предизвика редица повдигания на вежди - при това, не само в Москва и Киев. Към днешна дата фактите показват дълбоко разминаване между амбициозната реторика на Белия дом и действителността на фронта.
Дипломатическите източници и официалните канали на комуникация не предоставят данни Тръмп да е провел директен или успешен предварителен разговор с Москва по тази тема. Възможно е, разбира се, темата да е била разисквана в последния разговор между американския и руския президенти, когато двамата сключиха дизеловата сделка. Но такова потвърждение няма нито от Белия дом, нито от Кремъл.
Докато представители на американската администрация дават частична информация пред медии като Axios, уточнявайки, че обхватът на примирието първоначално е насочен единствено към енергийната инфраструктура, Русия демонстрира хладно разграничаване от думите на американския лидер. Кремъл и руското министерство на отбраната избягват да потвърдят съществуването на официално споразумение – било то „енергийно“ или не.
Нещо повече, Москва междувремнно отхвърли предложението на украинския президент Володимир Зеленски, в което той бе заявил, че ако Русия преустанови войната за 60 дни, в Украйна ще се проведат избори. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия се стреми не към временен, а към постоятен мир. Пак той щедро каза впоследствие, че Русия няма да бомбардира Украйна само в деня на изборите, ако се проведат такива.
Основанията на Тръмп да обяви „енергийно примирие“ сякаш идват не от съгласието на Украйна и Русия, а от другаде. Според Financial Times Вашингтон е упражнил сериозен натиск върху Киев, заплашвайки с ограничаване на оръжейните доставки, ако Украйна не спре успешните си атаки с дронове срещу руски рафинерии. Освен това американският президент може да се позове на интервю на Володимир Зеленски за ABC News, в което украинският държавен глава изрази принципна готовност за прекратяване на ударите по руските рафинерии, но при строго условение – реципрочност от страна на Русия спрямо украинската електропреносна мрежа. Вероятно именно тази условна готовност беше интерпретирана от Белия дом като постигнато съгласие, подкрепено и от стратегическото желание на САЩ да овладеят световните цени на горивата, като позволят на руския дизел да излезе на пазара – ход, който вече среща сериозна критика в Конгреса.
Реалната ситуация след анонса за „енергийно примирие“ обаче бързо опроверга заявката на Доналд Тръмп. Президентът Зеленски изрази пълно недоумение от новината и посочи, че Украйна тепърва очаква конкретни детайли от Вашингтон. Москва запазва мълчание.
Фактическото опровержение дойде часове по-късно, когато руската армия нанесе масирани удари с ракети и дронове по ключови енергийни обекти в Киев, Харков и Изюм, оставяйки хиляди цивилни граждани без електрозахранване. Това даде повод на украинския президент да заяви, че Москва вече нарушава обявеното от Тръмп „енергийно примирие“.
Европа - било в лицето на ЕС, било в това на отделни държавни глави – като цяло подкрепиха обявеното „енергийно споразумение“ от Тръмп между Украйна и Русия. Но с уговорки и прозиращ скептицизъм.
Това, което обединява европейската позиция по казуса, е, че „енергийното примирие“ към момента съществува само в реториката на американците, но не и на терен. Допълнителен нюанс в европейската позиция е, че подобно примирие би било угодно по-скоро на Москва.
Висшият представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че Брюксел би приветствал подобна стъпка само „стига тя да се спазва“, но подчерта, че до момента няма никакви доказателства, че Москва ще се придържа към нея. Според Калас замисълът на това примирие е дълбоко асиметричен, тъй като ограничаването му предимно до петролните рафинерии облагодетелства Русия, която притежава десетки такива мощности, за сметка на Украйна, разполагаща със само една работеща рафинерия. Тя призова международният фокус спешно да се насочи към реалното спиране на убийствата на цивилни и защитата на украинската електропреносна мрежа преди настъпващата зима.
Тази позиция бе споделена и от френския президент Еманюел Макрон, който също отбеляза, че липсват каквито и да е признаци Русия да зачита форма на прекратяване на огъня по енергийната инфраструктура. В координация с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Макрон препотвърди европейската подкрепа за Киев, изтъквайки, че легитимно примирие може да съществува единствено при пълна реципрочност и незабавно спиране на руските въздушни удари.
А докато това не се случи „енергийното примирие“ между Русия и Украйна ще е нещо като дядо Коледа - всички са чували за него, никой не го е виждал.
