От тази година в България се въвеждат официални кодове за хронично бъбречно заболяване, които за първи път ще дадат диагностична видимост на ранните форми на бъбречно увреждане в здравната система. Досега кодиране съществуваше само за късните стадии на болестта, което е ограничавало достъпа до своевременно лечение.

Промяната ще позволи на лекарите точно да отбелязват етапа на заболяването в медицинската документация и да прилагат адекватна терапия още в началните фази. Според адв. Христина Николова, председател на пациентска организация, стотици пациенти ще могат да получат навременно лечение и да избегнат достигането до краен стадий на бъбречна недостатъчност.

По думите ѝ диализата не е лечение, а поддържаща терапия, която води до тежки последици и инвалидизация. В ранните етапи заболяването може да бъде забавено или дори обърнато, ако се открие навреме.

НЗОК ще заплаща изследване на два ключови маркера, чрез които ще се разпознават началните стадии на заболяването. Това на практика ще представлява своеобразен скрининг за хронично бъбречно заболяване, обясни нефрологът проф. Борис Богов. По думите му досега липсата на подходящо кодиране е възпрепятствала прилагането на съвременни нефропротективни терапии.

Официална статистика за разпространението на заболяването в България няма, но данните показват сериозен мащаб на проблема. Над 1000 души чакат бъбречна трансплантация, а между 3200 и 3500 пациенти са на диализно лечение, като броят им непрекъснато нараства.

Специалистите напомнят, че бъбречните заболявания протичат без симптоми, а рискът от сърдечносъдови инциденти при тези пациенти е многократно по-висок. За превенция се препоръчва контрол на диабета и хипертонията, както и ежегодни профилактични изследвания. Лекарите съветват здравите хора да приемат поне два литра вода дневно.