Далеч съм от мисълта, че нещо е правено нарочно, за да се създава биологично оръжие, посочи Кантарджиев
Шест години след пандемията от Ковид-19 проф. Тодор Кантарджиев коментира произхода му.
„Американският сенат покани Антъни Фаучи. На 100 въпроса в рамките на 3 часа той отговаряше по един и същи начин: „Позовавам се на Петата поправка, т.е. имам право да не говоря. Смятам да се опитам да обясня на нашето общество какви са били въпросите, горе-долу какви са очакваните отговори и, разбира се, да кажа, че доктор Фаучи, който е на 85 години и ще стане на 86, дай Боже, не носи единствената отговорност“, каза пред БТВ проф. Кантарджиев, микробиолог, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
„На 29 юли беше проведено това изслушване в Сенатската комисия по вътрешна сигурност и правителствени дела. Беше поканен доктор Фаучи, на когото бяха зададени пет групи въпроси — около 100 въпроса от сенаторите. Сенаторите бяха много добре подготвени. Въпросите бяха поставени много професионално. След това изслушване той на всички въпроси се позовава на Петата поправка на Американската конституция, която ти позволява да мълчиш, ако това, което кажеш, може да те уличи. По този начин става малко тягостно, но да се върнем към въпросите“, посочи той.
„Първият въпрос, който се задава: институтът, който ръководеше доктор Фаучи — Институтът по алергии и инфекциозни болести — дали е финансирал изследвания в Ухан и в китайски лаборатории? Още преди 6 години се говореше, че има такава връзка — че финансово са били подпомагани лаборатории в Китай да работят с този тип вируси. Което, разбира се, само по себе си няма нищо лошо — намерението е било научно“, обясни Кантартджиев.
„Вторият въпрос обаче е по-деликатен: тези изследвания свързани ли са с манипулация на вируси, така че да станат по-опасни? Това е по-важният въпрос“, обясни той.
„Далече съм от мисълта, че това е правено нарочно, за да се създава биологично оръжие и да се предизвикват пандемии. Но големият, понякога нездрав научен интерес на някои учени може да доведе до подобни рискове“, посочи експертът.
„Бяха излезли публикации — надявам се, че не са били фалшиви — още през 2015 и 2017 година, че някои лаборатории са изследвали вируси от прилепи, свързани с тежки белодробни заболявания. Вируси от прилепи са били изолирани и адаптирани върху клетъчни линии, включително върху човешки белодробни клетки. Това адаптиране се прави, за да се види колко опасни могат да бъдат тези вируси“, обясни Кантарджиев.
„Смятам, че това не е станало нарочно, а по-скоро е било резултат от лабораторна грешка или пропуск. Но това не е по-малко притеснително. Това е много притеснително и затова винаги се притеснявам, когато има такъв нездрав научен интерес. При вирусолозите и може би нездравословно мълчание. Изобщо не е трябвало да има мълчание“, допълни експертът.
„Третата група въпроси са свързани с комуникацията с обществото. Въпросът, казано простичко, е: защо казахте, че маските не действат? Разбира се, доктор Фаучи не отговори. Но тогава това, което отговориха Световната здравна организация и Европейското бюро на Световната здравна организация, беше: „Нямахме маски. Маските бяха в дефицит“, посочи той.
„Докторите по болниците, което е истина в Америка, даваха по една маска на седмица. Вариантите, моделите — твоя си е... Но беше ужасно, защото бяха без маски“, посочи Кантарджиев.
„В нашата страна някои хора повтаряха за едни „парцали“, които се носели на носа. Маските се доказаха като много ефективни. Много ефективни, посочи Канатрджиев.
„Дали е изпуснат? Според мен е по-вероятно да е била недогледана грешка“, заяви той и допълни "защото едно научно любопитство, съчетано с безотговорност, може да коства на човечеството много".
