ТАРАЛЕЖ

Цветя бяха положени на паметната плоча край Вардар, а панихида бе отслужена в църквата „Св. Димитър“

За поредна година представители на българската общност в Република Северна Македония се събраха в Скопие, за да отбележат годишнината от смъртта на Мара Бунева и да отдадат почит към нейната памет.

В рамките на възпоменателните прояви те поднесоха свежи цветя пред паметната плоча на Мара Бунева, разположена на кея на река Вардар. По утвърдена традиция бе отслужена и панихида в църквата „Св. Димитър“, която се намира в непосредствена близост до Камен мост, в централната част на Скопие.

Именно на това място на 13 януари 1928 година Мара Бунева прострелва юридическия съветник Велимир Прелич, който е отговорен за т.нар. Скопски студентски процес срещу дейците на Македонската тайна революционна организация. След това тя прострелва и самата себе си, умирайки от раните си.

И в дните преди самата годишнина представители на различни български сдружения и организации в Република Северна Македония също почетоха паметта на Мара Бунева, като положиха свежи цветя на паметната плоча край Вардар и изразиха уважението си към историческата ѝ роля.

Още по темата

Петър Колев: България да настоява за спиране на европейските фондове за Северна Македония

„Моделът за Унгария може да важи и за Македония — нужен е по-твърд подход“

Още

Семейството на Мара Бунева - забранени в Северна Македония, гонени от комунистите в България

Утре се навършват 98 години от убийството на един от палачите на българите в Скопие - Велимир Прелич, извършено от Мара Бунева.

Още

Проучване „Мяра“: Българите с най-ниска подкрепа за членството на Украйна и Северна Македония в ЕС

Проучването показва, че българите имат най-висока подкрепа за членството на Сърбия в ЕС – 58,3%. Следват Черна гора с 46,7% и Босна и Херцеговина с 44,2%. Албания получава подкрепа от 36,3% от анкетираните и се нарежда непосредствено пред Македония. Най-ниска подкрепа сред разглежданите страни има Украйна – 26,2%.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.