Балкани

ЕС алармира: В Сърбия става все по-лошо, реформите са в застой, а напрежението расте

17 март 2026, 14:19
Таралеж

Доклад на Европейския парламент отчита регрес в реформите и предупреждава за отдалечаване на Сърбия от ЕС

Докладчикът за Сърбия в Европейския парламент Тонино Пицула оцени, че реформите в страната са "значително забавени" в някои сегменти и че има, както каза той, регрес, особено видим в областите на върховенството на закона и стандартите на демокрацията като система.

"От приемането на миналогодишния ни доклад за Сърбия до днес ситуацията в страната се влоши допълнително. Ситуацията е изключително поляризирана и изпълнена с напрежение. Общият темп на процеса на присъединяване към ЕС е в застой от години", оцени Пицула в Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент, където се обсъждаше проектът на годишния доклад за Сърбия.

Той отдава стагнацията на ограничения напредък в диалога с Косово, продължаващата липса на съгласуваност с общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз, общата липса на истинска политическа воля за напредък, честата реторика срещу служители на ЕС, влошаващите се условия за свободно функциониране на медиите и гражданското общество и игнорирането на препоръките за реформа на избирателния процес.

Според Пицула, Сърбия, като страна кандидатка, трябва систематично и решително, стратегически да се избере за декларирано членство в Европейския съюз.

"Декларативните ангажименти при тези обстоятелства вече не могат да се приемат като сериозна политика на затваряне на очите и налагане на стабилност като алиби от страна на някои европейски актьори. Те не донесоха резултати в трансформацията на страната, а, за съжаление, само я отдалечиха още повече от членство", каза той.

"Въпреки че Сърбия подчерта, че членството в Европейския съюз е нейна стратегическа цел, виждаме, че поетите ангажименти често не се потвърждават на практика, както в случая с неучастието в срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани през декември миналата година, както и участието във военния парад в Москва през май миналата година", добави Пицула.

Позовавайки се на свободата на медиите, докладчикът за Сърбия оцени, че ситуацията в тази област е "плашеща на много нива".

Той осъди ескалацията на атаките и сплашването на журналисти, които, както оцени, "връщат страната към едни мрачни времена".

По време на дебата някои депутати, които бяха част от мисията, посетила страната през януари, разкритикуваха липсата на желание на властите в Белград да се срещнат с членове на делегацията на Европейския парламент.

Повечето членове на делегацията отбелязаха, че президентът на страната Александър Вучич и председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич са направили негативни коментари преди посещението, които са били съпроводени с негативен тон в проправителствените медийни репортажи.

Евродепутатът Марта Темидо, която ръководеше делегация, посетила Сърбия през януари, отбеляза, че е имало "открито враждебна реторика" към посещението на делегацията на Европейския парламент и ограничен интерес от страна на представители на управляващата партия към дебата за присъединяване към ЕС.

Тя каза, че властите в Сърбия оправдават липсата на напредък в приемането и прилагането на реформи с чувство на неудовлетвореност и неясни срокове.

"Посещението беше демонстрация, че Сърбия е приоритет за Европейския парламент, че искаме демократична Сърбия в ЕС и че в момента има реален импулс в разширяването на ЕС. Това обаче очевидно изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген и ангажимент от страна на властите", каза Темидо.

Представители на европейските институции, Европейската комисия и Службата за външна дейност (ЕСВД), които участваха в дискусията, предупредиха, че общият темп на преговорите за присъединяване на Сърбия ще продължи да се определя от напредъка в областта на върховенството на закона и отношенията с Косово.

Представителят на ЕСВД Ан Кемппайнен изрази загриженост относно последните промени в съдебното законодателство.

Тя посочи, че ЕС последователно е призовавал сръбските власти незабавно да спрат прилагането им и да извършат прегледи в съответствие с предстоящите препоръки на Венецианската комисия.

Кемппайнен заяви, че Сърбия трябва да продължи усилията си да убеди ЕС в своята стратегическа ориентация.

"Към днешна дата процентът на спазване на общата външна и сигурностна политика на ЕС от страна на Сърбия е 65 процента. Това очевидно не е достатъчно и ние ясно заявихме на Сърбия, че очакваме по-последователно и устойчиво спазване, особено по отношение на ограничителните мерки на ЕС, предприети в контекста на руската агресия срещу Украйна", предупреди Кемппайнен, подчертавайки, че отношенията с Русия не могат да продължават както обикновено.

"ЕС иска да разчита на Сърбия като надежден европейски партньор и добър съсед в региона на Западните Балкани, допринасящ за стабилността и помирението. Това означава въздържане от действия или изявления, които противоречат на външната политика и стратегическите въпроси на ЕС", добави представителят на ЕСВД.

В проектодоклада за Сърбия се оценява, че страната е постигнала ограничен или никакъв напредък в изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз.

Документът припомня прокламирания от Сърбия ангажимент, че членството в ЕС е нейна стратегическа цел, но отбелязва, че заявените ангажименти често не се отразяват на практика, което, според него, беше видимо и когато най-висшите представители на Сърбия не присъстваха на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през декември 2025 г.

Сърбия е призована да постигне убедителен напредък и да увеличи усилията си за противодействие на манипулациите и чуждестранната информационна намеса, включително дезинформацията и антиевропейската реторика.

Документът отхвърля твърденията на сръбски официални лица, че ЕС и някои от неговите държави членки са участвали в организирането на студентски протести от ноември 2024 г. насам с цел провокиране на "цветна революция".

Европейският парламент отново заявява категоричното си осъждане на незаконния арест и експулсиране на граждани на ЕС, които направиха изявления в подкрепа на студентските протестиращи.

"Европейският парламент осъжда неприемливото поведение, обидите и негативната реторика, насочени към членове на Европейския парламент и други политически участници, включително членовете на мисията на Комисията по външни работи в Сърбия през януари 2026 г.", се казва в проектодоклада.

Изразява се и загриженост относно задълбочаващата се политическа криза в страната в контекста на масовите протести, които се провеждат в цяла Сърбия от ноември 2024 г. насам и които "отразяват реакцията на гражданите към системната корупция и възприеманата липса на отчетност и прозрачност".

Документът изразява подкрепа за правото на всички сръбски граждани, включително студентите, да протестират мирно, за да призовават за отчетност и демократични реформи, пряко свързани с върховенството на закона.

В него се осъжда фактът, че през последната година мирни протестиращи, студенти, активисти и журналисти са били подложени на "широк спектър от репресивни мерки, включително прекомерна употреба на сила и полицейско насилие, произволни задържания и арести, политическо преследване и други форми на сплашване".

В него се призовава и за въвеждането на целенасочени санкции срещу лица, отговорни за сериозни нарушения на закона и правата на човека в Сърбия.

В документа Европейският парламент изразява загриженост и относно засилването на словесните атаки, кампаниите за очерняне и натиска върху организациите на гражданското общество, които се застъпват за върховенството на закона, както и за влошаването на условията на труд на журналистите и медиите, и призовава Сърбия да обърне тенденцията на упадък в областта на свободата на словото.

След обсъждане в Комисията по външни работи, с изменения, този документ следва да бъде приет от този орган на Европейския парламент през юни.

По-късно през годината, чрез гласуване на една от пленарните сесии, документът приема формата на резолюция на Европейския парламент.