Идеята бе лансирана първоначално от Атина през 2014 г.
Гърция, Албания и Република Северна Македония стартират общо досие за вписването на Голямото Преспанско езеро в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, съобщава гръцкия всекидневник „Катимерини“.
Идеята бе лансирана първоначално от Атина през 2014 г., когато нейната териториална част влезе в индикативния списък на организацията като смесен обект заради специфичните влажни зони, биологичното разнообразие и византийското си наследство. Днес обаче инициативата вече се развива на тристранно ниво. В тази връзка за 9 октомври е насрочена среща в Преспа между културните министри Лина Мендони (Гърция), Бледи Гонджа (Албания) и Седат Сюлеймани (Северна Македония). Към тях ще се присъедини и ръководителят на делегацията на ЕК в Скопие Михалис Рокас.
Пред изданието Рокас потвърди, че Европейската комисия ще осигури финансиране за първите проучвания по кандидатурата, като изтъкна сериозния геополитически ефект от обединението на съседните държави около една обща екологична и културна ценност.
При одобрение от страна на международната организация, езерото ще стане четвъртият регион в Гърция със статут от ЮНЕСКО след Атон, Метеора и планината Олимп. Защитени зони по гръцкото крайбрежие вече функционират под егидата на екологичните мрежи РАМСАР и НАТУРА.
Географският район е свързан и с важна историческа новина. На близкия остров Свети Ахил (разположен в изцяло гръцкото Малко Преспанско езеро) през миналия век бяха открити тленните останки на българския цар Самуил. Тази събота костите на владетеля ще бъдат транспортирани от Музея за византийска култура в Солун директно в София, където ще се състои официалното им посрещане и полагане в храма „Света София“, припомня БТА.
