Решението не поставя региона в Списъка на световното наследство в опасност
Охридският регион остава в Списъка на световното наследство, но натискът върху неговата природна и културна стойност продължава да нараства. На 48-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Пусан беше разгледано състоянието на трансграничния обект, споделен от Албания и Северна Македония. Въпросът беше обсъден в рамките на точка 48 COM 7B.62.
Решението не поставя региона в Списъка на световното наследство в опасност. Това обаче не означава, че проблемите са отстранени. На двете държави е даден допълнителен период за изпълнение на мерките, свързани с опазването и управлението на обекта. Състоянието на региона ще продължи да бъде наблюдавано от Комитета за световно наследство.
Езеро с изключителна природна и културна стойност
Охридският регион е сред най-значимите природно-културни обекти в Европа. Езерото е известно с уникалното си биологично разнообразие, а крайбрежните градове и археологическите и религиозните паметници свидетелстват за многовековното човешко присъствие.
Обектът е включен в Списъка на световното наследство през 1979 г. като природен обект. През 2019 г. границите му са разширени и към албанската част на региона, с което защитената територия придобива трансграничен характер.
Днес именно съчетанието между природни дадености, културни паметници и активно развитие на крайбрежните територии поставя едни от най-сериозните въпроси пред опазването на Охридския регион.
Урбанизацията остава сред основните заплахи
През последните години особено внимание привлича развитието на албанското крайбрежие. В района на Поградец и околните населени места се увеличава строителният и туристическият натиск, а част от проектите пораждат опасения заради потенциалното им въздействие върху ландшафта и природните характеристики на региона.
Сред проблемите, посочвани в различни доклади и оценки, са незаконното строителство, недостатъчното управление на отпадъчните води, неподходящото устройствено планиране и възможните негативни последици от големи инфраструктурни проекти.
ЮНЕСКО от години обръща внимание и на необходимостта от стратегически оценки на въздействието върху околната среда, особено когато става дума за мащабни инфраструктурни инициативи. Още през 2016 г. Комитетът предупреди за потенциалните последици от няколко големи проекта, сред които трасета, свързани с Коридор VIII, и поиска цялостна стратегическа екологична оценка, която да отчете кумулативното им въздействие върху изключителната универсална стойност на обекта.
Какво очаква ЮНЕСКО от двете държави
Основният въпрос вече не е дали съществуват проблеми, а дали Албания и Северна Македония ще успеят да покажат реален напредък в тяхното решаване.
Сред мерките, които са в центъра на препоръките на ЮНЕСКО, са по-добър контрол върху строителството, съобразяване на устройствени и пространствени планове с изискванията за опазване на обекта и оценяване на въздействието на големите инфраструктурни и инвестиционни проекти.
Особено важно е да бъдат оценявани не само отделните проекти, а и техният общ ефект върху езерото, крайбрежието, природните местообитания и културния ландшафт.
Това е от значение заради самия характер на обекта. Охридският регион не е просто езеро или отделен исторически град, а комплекс, в който природното и културното наследство са взаимно свързани.
Решението не е „индулгенция“
Властите в Северна Македония представиха резултата от заседанието като успех и знак, че страната е успяла да убеди международните партньори в ангажимента си към опазването на региона.
От гледна точка на природозащитниците обаче решението трябва да се разглежда по-скоро като поредно предупреждение.
Причината е проста: голяма част от проблемите, за които ЮНЕСКО настоява да бъдат решени, не са нови. В предходни решения Комитетът многократно е поставял въпроси, свързани с управлението на региона, строителството, устройственото планиране, отпадъчните води и въздействието на инфраструктурните проекти. Официалните документи на организацията показват, че препоръките се натрупват в продължение на години.
Това обяснява и предпазливостта сред част от експертите и гражданските организации. Допълнителният срок може да бъде възможност за коригиране на политиките, но може да се окаже и поредното отлагане, ако институциите не предприемат конкретни действия.
Спорът за бъдещето на езерото продължава
Природозащитни организации и граждански инициативи в региона отдавна настояват за по-строг контрол върху строителството и за по-добра защита на крайбрежната зона. В Северна Македония гражданската инициатива „Охрид SOS“ е сред най-активните гласове по темата.
Критиките са насочени не само към конкретни строителни проекти, но и към начина, по който институциите управляват целия регион. Според природозащитниците липсата на достатъчна координация между различните нива на властта затруднява изпълнението на препоръките на ЮНЕСКО.
Същевременно международната организация вече има дълга история на наблюдение върху състоянието на Охридския регион. Проблемите с управлението и необходимостта от по-добра координация присъстват и в по-ранните оценки на състоянието на обекта.
Следващите пет години ще бъдат решаващи
Охридският регион засега запазва мястото си в Списъка на световното наследство и не беше прехвърлен в Списъка на световното наследство в опасност. Това обаче не отменя задълженията на Албания и Северна Македония.
Комитетът продължава да следи състоянието на обекта, а официалните документи за 48-ата сесия потвърждават, че „Природно и културно наследство на Охридския регион“ е сред обектите, разгледани по линия на мониторинга на световното наследство.
Затова следващите години ще бъдат по-важни от самото решение в Пусан. Ако незаконното строителство бъде ограничено, устройственото планиране бъде приведено в съответствие с изискванията за опазване и инфраструктурните проекти започнат да се оценяват с оглед на тяхното кумулативно въздействие, петгодишният период може да се превърне в реален шанс за региона.
Ако обаче старите проблеми продължат да се повтарят, въпросът за включването на Охридския регион в Списъка на световното наследство в опасност неизбежно ще се върне на дневен ред.
