„Надявам се, че много скоро ще имаме добри новини“, коментира турксият външен министър спрямо преговорите между Иран и САЩ
Външният министър Хакан Фидан заяви, че Анкара има готовност да се включи в операции по разминиране в Ормузкия проток, ако евентуално споразумение между САЩ и Иран доведе до такова искане, предава Turkey Today.
Това е един от най-ясните сигнали до момента за желанието на Турция да играе оперативна роля в усилията за стабилизиране след постигането на договореност.
В интервю за южнокорейската телевизия JTBC по време на официалното си посещение в Сеул, Фидан изрази предпазлив оптимизъм относно преговорите между САЩ и Иран, отбелязвайки, че според него двете страни са постигнали общо разбиране по окончателния текст на първоначалния проект за споразумение.
„Надявам се, че много скоро ще имаме добри новини“, каза той.
Фидан допълни, че Турция провежда редовни консултации както с Вашингтон и Техеран, така и с Пакистан, който действа като посредник в разговорите.
„Опитваме се да направим всичко възможно, за да им помогнем да постигнат сделка“, заяви той, допълвайки, че готовността на Анкара да съдейства за разминирането е в съответствие с по-широк принцип: когато конфликтни страни постигнат споразумение, Турция е готова да улесни или да бъде част от неговото изпълнение, както се опита да направи и във войната между Русия и Украйна.
Фидан подчерта, че статутът на Ормузкия проток – тесен воден път, през който преминава приблизително една пета от световните доставки на петрол – се е превърнал в най-спешния въпрос в настоящия кръг от дипломацията между САЩ и Иран, засенчвайки дори ядреното досие, което исторически доминираше тези преговори.
„Ако Ормузкият проток остане затворен още няколко месеца, някои страни в Африка ще се сблъскат с реален недостиг на храна“, предупреди той, описвайки ситуацията като „глобален кошмар за всички“. По думите му както американската, така и иранската страна имат силно желание да отворят отново протока, преди да преминат към по-широки преговори за ядрената рамка – последователност, която той определи като продиктувана от необходимост, а не от избор.
