Голяма част от исканията са свързани с последиците от войните през 90-те години на миналия век
Хърватия е изпратила на държавите членки на Европейския съюз документ с нерешените въпроси между Загреб и Подгорица, които според хърватската страна трябва да бъдат уредени, преди Черна гора да се присъедини към Съюза. Това съобщи Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL), позовавайки се на документ, с който разполага.
Част от поставените условия са обвързани със затварянето на преговорни глави 23 „Съдебна система и основни права“ и 31 „Външна политика, политика на сигурност и отбрана“. Загреб настоява за конкретен напредък по спорните въпроси, който според него е необходим за запазването на обществената, политическата и парламентарната подкрепа в Хърватия за членството на Черна гора, включително за ратифицирането на договора за присъединяване.
Голяма част от исканията са свързани с последиците от войните през 90-те години на миналия век и попадат в обхвата на глава 23. Заедно с глава 24, посветена на правосъдието, свободата и сигурността, тя е сред основните елементи на преговорите за върховенството на закона. Двете глави се отварят в началото на преговорния процес и се затварят накрая, като напредъкът по тях оказва влияние върху цялостния ход на присъединяването.
Общите позиции на ЕС определят условията, при които се откриват или приключват отделните преговорни глави. Европейската комисия изготвя проект, след като кандидатстващата държава представи позицията си по съответната глава. В документа се оценява съответствието на националното законодателство с правото на ЕС и се посочват необходимите стъпки за изпълнение на критериите.
След това проектът се обсъжда от представители на 27-те държави членки в Работната група за разширяване към Съвета на ЕС. В този процес отделните страни могат да предложат допълнителни условия, изменения или отлагане на решенията.
Черна гора досега е затворила временно 21 преговорни глави, докато други 12 остават отворени. Правителството в Подгорица си поставя за цел да приключи преговорите до края на 2026 г., но европейски представители все по-често посочват началото на 2027 г. като възможен срок.
През април държавите членки одобриха започването на подготовката на договора за присъединяване на Черна гора. Европейският комисар по разширяването Марта Кос заяви, че документът може да бъде подписан още през лятото на следващата година. За окончателния текст и подписването му обаче е необходимо съгласието на всички държави членки.
Тъй като общите позиции се приемат с единодушие, всяка страна от ЕС може на практика да блокира напредъка по дадена преговорна глава. Същият принцип важи и при ратифицирането на договора за присъединяване. В подобни случаи двустранните спорове могат да се превърнат в условие за напредъка на кандидатстващата държава.
Загреб настоява за решаване на историческите спорове
Хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман заяви, че страната му няма да отстъпи от поставените изисквания. След среща на външните министри на ЕС в Люксембург на 12 октомври той обясни, че въпросите са свързани с наследството от разпадането на бивша Югославия и с Отечествената война – наименованието, използвано в Хърватия за войната през 90-те години.
По думите му става въпрос и за защита на човешките права и спазване на принципите на правовата държава.
„Тук говорим и за върховенството на закона. Това са основни права. През тези 20 или 35 години нито един въпрос не е бил затворен“, заяви Гърлич Радман.
В документа Загреб подчертава, че традиционно подкрепя евроатлантическата интеграция на Черна гора, включително присъединяването ѝ към НАТО. Хърватия посочва също, че е предоставила на съседната страна преводи на правни документи на ЕС на стойност осем милиона евро.
Същевременно според хърватската позиция „неочаквани едностранни ходове“ на черногорските власти са възобновили историческото напрежение и са поставили под въпрос широката подкрепа за членството на Черна гора в ЕС сред хърватското общество.
Загреб посочва, че още през декември 2023 г. е представил на Подгорица неофициален документ, известен като non-paper, със списък на нерешените въпроси. Документът е бил споделен и с останалите държави членки и Европейската комисия.
Двете страни са провели двустранни консултации през януари и май 2025 г. Според хърватския документ външните министри са се срещали около 12 пъти през 2026 г., като срещите са били организирани по инициатива на Загреб.
„Нито един от отворените въпроси все още не е решен“, се посочва в документа.
Хърватските власти заявяват, че целта им е да улеснят, а не да възпрепятстват присъединяването на Черна гора към ЕС. Според Загреб поставените условия са ограничени, ясно формулирани и изпълними.
