ТАРАЛЕЖ

Инвестициите на Пекин променят облика на Бор – и живота на хората, които наричат града свой дом, но природата търпи тежки последици

В североизточна Сърбия градът Бор се развива около едни от най-значимите находища на мед и злато в Европа. Още от 40-те години на ХХ век регионът бързо привлича работници от цяла Югославия. Майданпек, разположен само на 70 километра, се разраства около друго огромно находище, оценявано на над 600 милиона тона руда. В продължение на десетилетия тези минни центрове поддържат тежката индустрия на Югославия, но днес това наследство става все по-крехко, пише POLITICO.

От 2018 г. минният комплекс е поет от китайската държавна група „Цзиндзин Майнинг“ (Zijin Mining), която е инвестирала 2,3 млрд. евро за увеличаване на производството. Разширяването далеч надхвърля рамките на индустрията – то променя земята и живота на местните хора. Цели семейства наблюдават как домовете им, имотите и спомените им изчезват, погълнати от разрастващата се мина. Сръбското правителство не успява да предложи смислени алтернативи за преселване.

Екологичната цена е огромна: гори и реки се унищожават, дивата природа е застрашена, а жителите са принудени да дишат един от най-замърсените въздухи в Европа. В същото време нарастващата китайска работна сила – вече наброяваща хиляди души – остава до голяма степен изолирана в затворени лагери и рядко общува с местното население, оставяйки след себе си мащабно, но трудно осезаемо присъствие.

Бор и Майданпек са илюстрация на по-широка тенденция. През 2022 г. китайските инвестиции в Сърбия за първи път се изравняват със съвкупните инвестиции на всичките 27 държави членки на ЕС, което поражда въпроси за суверенитета и неоколониалното влияние. Дебатът се изостря още повече след срутването на реновирана от китайска компания жп гара в Нови Сад през 2024 г., при което загиват 16 души и което предизвиква вълна от протести.

Докато „Цзиндзин Майнинг“ продължава да разширява присъствието си, регионът и неговите жители остават в капан между икономическата печалба и бавната ерозия на колективната памет – изчезващите домове, традиции и историята на застрашените общности.

Още по темата

Тираджиите в Сърбия прекратиха блокадите по граничните пунктове

Асоциацията посочва, че всяко по-нататъшно нарушаване на веригите на товарния транспорт би поставило местните производители и гражданите в трудно положение

Още

Сърбия връща задължителната военна служба

Първите повиквателни се очакват в края на 2026 или началото на 2027 г., наборната служба ще продължава 75 дни

Още

Марта Кос: Сърбия се връща назад и напуска европейския си път

Европейският комисар по разширяването Марта Кос оцени, че приемането на закон в сръбския парламент, ограничаващ независимостта на съдебната власт, е сериозна крачка назад по европейския път на Сърбия.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.