„Оставете ни да се европеизираме“: Силяновска-Давкова поиска историческите спорове да останат извън преговорите
„Променихме Конституцията 36 пъти, но проблемът не е в нея“, заяви президентът на Северна Македония.
Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова направи показателно признание в обширно интервю за МИА, като заяви, че пречката пред европейската интеграция на страната не е Конституцията, която вече е била променяна 36 пъти, а политическият процес около присъединяването към Европейския съюз.
В разговора си с македонската държавна информационна агенция МИА Силяновска-Давкова настоява, че разширяването на ЕС трябва да се основава единствено на Копенхагенските критерии и се обявява против обвързването на европейския път на страната с исторически въпроси.
„Оставете ни да се европеизираме по пътя си, да станем съвместими с това, което изискват Копенхагенските критерии. Как? Като не губим време в решаване на исторически въпроси“, заявява тя пред МИА.
Думите ѝ идват на фона на продължаващия спор между София и Скопие относно изпълнението на поетите от Северна Македония ангажименти, включително вписването на българите в Конституцията като държавотворен народ.
От българска гледна точка изказването е важно, защото на практика потвърждава, че Конституцията на страната многократно е била променяна през годините. Именно затова позицията на България е, че вписването на българската общност не представлява извънредно или безпрецедентно искане, а изпълнение на вече договорени европейски условия.
В интервюто Силяновска-Давкова дори поставя въпроса за суверенитета, като заявява, че при многобройните конституционни промени изглеждало сякаш той произтича не само от гражданите, но и от международната общност.
„Въпросът е дали при промените на Конституцията сме имали предвид, че суверенитетът произтича от гражданите и принадлежи на тях. Навсякъде преамбюлите започват с „Ние, народът…“, а не с „Ние, народът и международната общност““, казва тя пред МИА.
Македонският президент също така критикува използването на вето и твърди, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония предполага подкрепа по европейския път, а не блокиране на процеса.
Българската позиция обаче остава, че европейската интеграция на Скопие зависи от изпълнението на поетите ангажименти, включително защитата на правата на хората с българско самосъзнание в страната и спазването на договореностите между двете държави.
Интервюто на Силяновска-Давкова пред македонската държавна агенция МИА е поредният сигнал, че ръководството в Скопие продължава да настоява за отделяне на историческите спорове от преговорния процес, докато България подчертава, че става дума не за история, а за изпълнение на конкретни европейски ангажименти и гарантиране на правата на българската общност в Северна Македония.
