В декларациите, издадени от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на общата външна политика и политика на сигурност Кая Калас, се посочва, че решенията се отнасят до четири пакета от ограничителни мерки: тези, свързани с действията на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, ситуацията в Русия, многократните действия на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, както и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна.

Тези решения бяха взети през декември 2025 г.

Всички останали страни в региона, които имат статут на кандидатки за членство в Европейския съюз, са се съобразили с последните решения на ЕС.

"Тези страни ще гарантират, че националните им политики са в съответствие с това решение на Съвета (ЕС). Европейският съюз взема под внимание този ангажимент и го приветства", заяви ръководителят на европейската външна политика Кая Калас.

Между другото, Сърбия все още не се е придържала към нито едно решение за санкции срещу Русия заради агресията ѝ срещу Украйна.

Очаква се всяка страна кандидатка постепенно да се приведе в съответствие с общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, като привеждането в съответствие трябва да бъде завършено към момента на членството.

Това е една от причините, поради които Сърбия не е отваряла преговорни глави от декември 2021 г. насам и е загубила статута си на водеща страна в процеса на присъединяване.

Междувременно, според доклад за напредъка, публикуван от Европейската комисия през ноември 2025 г., спазването на ограничителните мерки на ЕС от страна на Сърбия се е увеличило до 63 процента, в сравнение с 59 процента, регистрирани през 2024 г.

Това увеличение се отнася за други ограничителни мерки, въведени от ЕС спрямо така наречените трети страни, но не и спрямо Русия.

Сърбия е кандидат за пълноправно членство в ЕС от 2012 г. и започна преговори за присъединяване през 2014 година, предаде Свободна Европа Македония.