След като българският представител от публиката заяви, че Северна Македония трябва да "преглътне" компромиса, Димитров остро отвърна, че "българската политика е донесла най-лошите възможни резултати за двустранните отношения".

Това се е случил по време на дискусия за европейската сигурност, инициирана от видната гръцка интелектуалка и университетска професорка Марилена Копа. Тя критикува гръцкото правителство, че не прави достатъчно, за да помогне на Северна Македония по европейския ѝ път.

"Трябва да помогнем на Северна Македония, не трябва да бъдем просто наблюдатели, Гърция трябва да се включи като медиатор в преодоляването на проблема с България", каза Копа.

Тази позиция предизвика реакция от българския представител в публиката, който възрази, че Гърция няма причина да се намесва, защото "въпросът е приключен" и че Северна Македония сега трябва да изпълни и уважи компромиса от 2022 г.

Никола Димитров веднага реагира на това твърдение, като директно отрече тезата, че проблемът е решен с реален компромис.

"Няма компромис, има пакет, който не носи решение. Компромисът е решение, което ще направи и двете страни нещастни. Когато едната страна е в еуфория и празнува, това не е компромис. Въпросът не е решен. България е най-големият ни враг във всички анкети. Наистина ли искате това?", отговори Димитров.

Той използва и известната мисъл на Уинстън Чърчил, за да критикува официална София: "Без значение колко добра може да е вашата стратегия, не е лоша идея от време на време да поглеждате резултатите. А резултатите от вашата стратегия са тъжни - най-лошите отношения между двете страни, които някога сме имали."

В основната си реч Димитров се спря на разочароващия процес на разширяване на Европейския съюз, като посочи, че северномакедонският пример е най-доброто доказателство за нефункционалността на тази система.

Той припомни, че страната е кандидат от 2005 г. и днес не е по-близо до членство, оценявайки, че процесът е сериозно маргинализиран. Говорейки за новия импулс, който ЕС създава за Украйна и Молдова поради кризата със сигурността, Димитров изпрати ясно послание: "Има очаквания, но това не е достатъчно. Можем да използваме техния ентусиазъм, а те трябва да използват нашия опит в управлението на очакванията."

Делфийският форум, на който Димитров ще изнесе поредното си обръщение в петък, е една от най-големите международни конференции в Европа, която тази година събира над 3000 изтъкнати участници от света на политиката, бизнеса, академичните среди и медиите.

Никола Димитров е син на известния пробългарски активист и политик Димитър Димитров. Той е бил министър на образованието в първото правителство на Северна Македония, в правителството на Любчо Георгиевски е министър на културата (1998-1999).

Под негово ръководство са публикувани различни източници за историята на Македония, които оспорват местната утвърдената историческа интерпретация. Сред тях са фолклорният сборник на братя Миладинови, издаден под първоначалното си заглавие "Български народни песни", Докладът на Международната комисия за Балканските войни, както и личният дневник на костурския митрополит Германос Каравангелис и други. Това поражда публични скандали и води до неговото освобождаване от поста.

Той се противопоставя на антиквизация, която е насърчавана от македонското правителство по времето на Никола Груевски.

В Северна Македония той има репутация на интелектуалец, възприеман като българофил. В книгата си "Името и умът" (1999) Димитров твърди, че през XX век на територията на днешна Северна Македония е протичал процес на дебългаризация. Освен това той поддържа тезата, че българският език е бил сърбизиран и впоследствие направен на македонски. Книгата е преведена на български език и издадена с послеслов от бившия президент Желю Желев, което предизвиква негативни реакции в Скопие.