Делото срещу македонската българка за пореден път показва отношението на квазидържавата Република Северна Македония към човешките права и свободи и желанието ѝ да стане част от европейското семейство.
Ива Михайлова е българска и северномакедонска гражданка, срещу която в Северна Македония се води дело за тежко престъпление, свързано с безопасността на движението по пътищата. Казусът придоби обществен отзвук заради отказите на съда в Кочани да ѝ разреши лечение в България, въпреки медицинските становища за необходимостта от специализирана помощ. През октомври 2026 г. случаят се разви с допускането на български медицински специалисти и последвалото пристигане на Михайлова в България.
Катастрофата и съдебното дело
На 7 октомври 2025 г. на пътя между Кочани и Щип в Северна Македония става тежка автомобилна катастрофа, при която загива един човек, а няколко души са ранени, сред които и самата Ива Михайлова. Според обвинението тя е шофирала с превишена скорост и е навлязла в насрещната лента. Тези твърдения са част от обвинението, което трябва да бъде разгледано в съдебното производство.
Делото срещу Михайлова започна в Основния съд в Кочани през юли 2026 г. След инцидента документите ѝ са отнети, което ограничава възможността ѝ да напуска Северна Македония. Така съдебното производство се оказва свързано и с въпроса за достъпа ѝ до необходимото медицинско лечение.
Отказът за лечение и позициите на България и Северна Македония
Заради травмите на гръбначния стълб Михайлова се нуждае от специализирана операция и последваща рехабилитация. Според представени медицински становища необходимото лечение не може да бъде осигурено в пълен обем в Северна Македония и може да бъде проведено в България. Въпреки това съдът в Кочани отказа да ѝ разреши лечение извън страната, а на 20 август 2026 г. Апелативният съд в Щип потвърди решението.
Българското Министерство на външните работи предприе дипломатически и правни действия, като осигури правна помощ и съдействие за представянето на медицинските документи пред северномакедонските институции. Българската страна изрази тревога, че забавянето на лечението създава риск от трайно влошаване на здравословното състояние на младата жена.
От своя страна външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски заяви, че казусът е от компетентността на съдебната система на страната. По-късно той посочи, че властите са предложили български медицински специалисти да посетят Северна Македония и да се запознаят със състоянието на Михайлова и предоставяната ѝ медицинска помощ.
Допускането на български лекари и завръщането в България
На 5 октомври 2026 г. Северна Македония даде официално съгласие български медицински специалисти да участват в оценката на здравословното състояние на Михайлова. Решението беше обявено публично на 8 октомври и определено от българската страна като положителна стъпка към разрешаването на хуманитарния казус. Северномакедонският външен министър представи съгласието като жест на добра воля.
Преди да бъде организиран съвместният медицински преглед обаче, на 12 октомври Михайлова пристигна в България заедно с българския си адвокат Николай Димитров. Тя заяви, че е преминала законно през граничен пункт, представяйки документите си. Северномакедонското Министерство на вътрешните работи обаче съобщи, че в системата няма регистрирано нейно излизане от страната, нито законно влизане в България, и посочи, че съдебната забрана за напускане е била в сила. Обстоятелствата около преминаването на границата останаха предмет на проверка.
След пристигането си Михайлова беше приета в столичната болница "Пирогов" за прегледи и уточняване на необходимото лечение. Случаят остава на пресечната точка между съдебното производство за тежката катастрофа, правото на защита на обвиняемата и необходимостта от своевременна медицинска помощ. Докато делото в Северна Македония продължава, въпросите за достъпа до лечение и за обстоятелствата около завръщането ѝ в България остават съществени за развитието на казуса.
Темата за Ива Михайлова за пореден път отваря разговора за правата на българската общност в Северна Македония
Северна Македония, която е кандидат за член на Европейския съюз и претендира, че е демократична държава, за пореден път се гаври с човешките права и свободи. Най-скорошният пример за това е, че югозападната ни съседка не допуска Ива Михайлова да се лекува в България, независимо че има риск тя да остане инвалид, ако не получи лечение. Сега, когато тя вече е в България, прокуратурата в Северна Македония поиска задържане "под стража" за Ива Михайлова. Министерството на външните работи и външната търговия на Северна Македония планира официално да сезира институциите на Европейския съюз и Съвета на Европа относно казуса с напускането на страната от Ива Михайлова.
В Република Северна Македония българите биват нападани, бити, икономически, социално и политически дискриминирани и репресирани. В близкото минало се случи и последното нападение срещу наш сънародник - нападението над македонския българин, журналист и общественик Владимир Перев. За тази проява премиерът на Северна Македония посочи, че няма нападение над него, а Перев се е "самонаранил" и е преувеличил случилото се.
Многобройни са случаите на терор над македонските българи там. През 2023 година Християн Пендиков беше пребит почти до смърт, по българския културен клуб в Охрид бе стреляно, а този в Битоля бе запален. Срещу председателя на българския културен клуб в Битоля се води дело за това, че е цитирал историческа личност.
Дори малката част, която е изброена, предполага, че това не само се позволява от властта в страната, а напротив - създава се и се поддържа пряко от нея, и всеки следващ случай доказва това твърдение.
Европейският съюз като "стратегическа цел" без желание за членство
Тази седмица министър-председателят на Северна Македония Християн Мицкоски, отговаряйки на парламентарен въпрос, заяви, че Европейският съюз остава стратегическа цел на държавата и няма промяна в това отношение.
"Европейският съюз остава нашата стратегическа цел и тук няма никакво отместване, нито милиметър. Искаме този процес, както сме казвали много пъти в миналото, да започне и да го завърши, а не просто да го започне", посочи Мицкоски.
Макар и формално заявеното желание за членство в Европейския съюз няма нищо общо с делата и действията на Северна Македония, която системно продължава да се самоблокира.
Югозападната ни съседка е гласувала и приела така нареченото "Френско предложение", с което се съгласява да включи българите в своята конституция. Освен че Скопие не изпълнява решението, което страната сама е приела, тя не изпълнява официалната Преговорна рамка на Европейския съюз за членство в ЕС (Френско предложение). Към това добавяме и че страната има огромни проблеми с икономиката, корупцията и съдебната система, които проблеми биват системно напомняни на Скопие от Европейската комисия.
Независимо от всичко България е "виновна" и българите са потърпевши. Доста "европейско".
Най-големият проблем на Северна Македония продължава да не са нито лошите икономически решения, нито албанският фактор, нито огромните нива на корупция, а България. Преследванията, икономическият и социалният тормоз и консистентната омраза са ежедневие, което нашите сънародници изпитват по долината на Вардар. Почти във всички централни емисии българите биват споменавани поне веднъж от управляващите в Северна Македония като нещо отрицателно. Учебниците по история продължават да бълват омраза срещу българите, а използването на лъжливи факти и твърдения като "фашисти", "окупатори" и "татари" са част от примерите за език на омразата и дискриминация на етнически принцип. Същата тази държава е кандидат за член на Европейския съюз (ЕС), а не на БРИКС или някой племенен съюз в Африка. Важно е да се посочи, че между отношението към българите в Северна Македония и отношенията към хората в Северна Корея разликата е само географското положение на двете страни. "Европейско ми е, Мицко".
Всичко това се случва на фона и на сключения договор за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония през 2017 година.
В крайна сметка случаят с Ива Михайлова не е само съдебен казус или поредният спор между София и Скопие. Той поставя фундаменталния въпрос за зачитането на човешките права, достойнството и правото на всеки човек да получи необходимата медицинска помощ, независимо от обвиненията срещу него или политическите отношения между държавите. Правото на справедлив съдебен процес не отменя правото на здраве и хуманно отношение, както и обвинението в тежко престъпление не може да бъде основание човек да бъде лишен от основните си права.
