Нови огнени стрели между Белград и Загреб "прелетяха" след изявление на сръбския президент Александър Вучич, който обвини Хърватия, че иска да види Сърбия "на колене"
Изявлението идва в момент, когато европейският път на Сърбия отново се сблъсква със съпротивата на някои членове на Европейския съюз, включително Хърватия.
Както съобщи Index, Вучич говори за новата пречка пред Сърбия в процеса на присъединяване към ЕС, след като срещата на посланиците в Брюксел не успя да осигури необходимото единодушие за отваряне на Клъстер 3. Той оцени, че решението не е основано на заслуги, и заяви, че няма нужда от прекалено много нервност в Сърбия.
Според Euronews Европейската комисия е поискала откриването на Клъстер 3 за Сърбия, който се занимава с конкурентоспособност и приобщаващ растеж, оценявайки, че Белград е предприел определени стъпки за реформи. Откриването на нов клъстер обаче изисква единодушна подкрепа от всички 27 държави членки на ЕС.
Осем държави се противопоставиха на отварянето на клъстера. Това са Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва, България и Хърватия. Дания, Люксембург и Латвия изразиха резерви, но не се противопоставиха директно.
В предаването "Дневник" по RTS Вучич заяви, че "що се отнася до съседите на Хърватия, нищо ново" и добави, че те искат да видят Сърбия "на колене". "Докато аз съм на поста, Сърбия няма да бъде "боксова круша", заяви той и допълни, че страната иска сама да определя съдбата си.
Сръбският президент се позова и на изявленията на хърватския президент Зоран Миланович, който преди това говори на срещата на върха на НАТО в Анкара за въоръжаването на Сърбия. Миланович заяви, че Сърбия се държи странно и попита защо Белград се сдобива с подобни оръжия, каква е оценката на заплахата и как планира да ги използва.
В изявлението си Миланович спомена и израелските ракети с голям обсег, с които Сърбия разполага, оценявайки, че Хърватия ще трябва да отговори по някакъв начин със собствено оборудване. Вучич, от друга страна, заяви, че няма да отговори на това, което той нарече "глупави забележки" на хърватския президент.
Това е пореден епизод от дългата политическа и словесна разправа между Белград и Загреб, в която европейските преговори, въоръжаването, НАТО и регионалната сигурност отново се сляха в едно напрегнато послание. Вместо помирение, Сърбия и Хърватия отново навлизат в цикъл от взаимни обвинения, които бързо разпалват регионалната сцена.
За Сърбия блокадата на Клъстер 3 е нов удар по европейските амбиции. За Хърватия и някои други държави членки на ЕС въпросите на върховенството на закона, съгласуването с европейската външна политика и отношенията с Русия остават пречки, които не могат да бъдат преодолени само с политическа препоръка от Брюксел.
