На първо място по търсене са техническите работници с 731 953 свободни позиции
Докато развитието на изкуствения интелект поражда опасения за бъдещето на редица професии, европейският бизнес е изправен пред недостиг на работна ръка. Компаниите имат милиони свободни позиции, но все по-трудно намират подходящите хора за тях.
От производството и транспорта до здравеопазването и образованието, европейските работодатели търсят кадри в широк спектър от професии. Анализ на BestBrokers, изготвен на базата на данни от Евростат и европейската мрежа за заетост EURES, показва, че между април 2025 г. и март 2026 г. в Европа са били обявени повече от 10 милиона свободни работни места.
На първо място по търсене са техническите работници с 731 953 свободни позиции. Това показва, че нуждите на европейската икономика далеч не се ограничават до специалисти в сферата на изкуствения интелект и дигиталните технологии. Все повече се търсят хора, които произвеждат, ремонтират, изграждат и поддържат инфраструктурата и оборудването, от които зависят предприятията.
Сред останалите професии с най-много свободни места са административните и офис специалистите с 630 033 позиции, операторите на машини и съоръжения с 522 808 и транспортните работници с 519 386.
В отделна категория се нареждат металообработващите и машинните инженери, за които са отчетени 596 701 свободни работни места.
Тези професии показват, че значителна част от търсенето е концентрирана около индустрията, транспорта и техническата поддръжка. Специалистите по информационни и комуникационни технологии също са сред дефицитните кадри, но се нареждат на шесто място с около 375 070 свободни позиции.
Недостигът на технически работници е особено осезаем в някои от водещите европейски икономики. Германия, Франция, Австрия, Чехия и Румъния са сред страните, в които именно тази група професии има най-много свободни позиции.
Във Финландия картината е различна. Там най-силно е търсенето на специалисти по информационни и комуникационни технологии, като компаниите се нуждаят от над 20 000 души в тази сфера.
Здравеопазването също се очертава като сериозно предизвикателство на фона на застаряването на населението в Европа. Най-голямо търсене на здравни работници е отчетено в Швеция, Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн.
Недостигът на кадри в образованието също се усеща. Учителите са сред най-търсените професии в Полша, България и Естония.
Туризмът и секторът на услугите допълват картината. Работници в личните услуги са особено търсени в Испания, Португалия, Малта, Дания, Словакия, Унгария и Исландия.
Данните показват и интересна промяна в динамиката на европейските пазари на труда. Част от южноевропейските държави, които често са свързвани с по-висока безработица, са сред тези с най-съществено увеличение на броя на заетите.
Испания е лидер по този показател, като за една година броят на заетите се е увеличил с около 430 000 души.
След нея се нареждат Португалия с 82 000 нови служители, Гърция с 34 000, Хърватия с 16 000 и Кипър с 12 000. Така общото увеличение за тези държави достига приблизително 574 000 души.
На обратния полюс е Турция, където между първото тримесечие на 2025 г. и същия период на 2026 г. броят на заетите е намалял с около 392 000 души.
Спад се наблюдава още в Германия с 32 000 души, Италия с 24 000 и Словакия с 25 000.
Когато се сравнява процентното изменение, Кипър е начело с ръст на заетостта от 2,52%, следван от Малта с 2,22%. И в двете държави значителна роля играят чуждестранните работници, както и секторите на туризма, транспорта и услугите.
Най-сериозен спад в процентно изражение е отчетен в Унгария с 1,34%, Турция с 1,32%, Словакия с 0,98%, Сърбия с 1,14% и Словения с 0,93%.
Демографското застаряване, намаляващата работна сила и по-бавният икономически растеж създават допълнителен натиск върху пазарите на труда в Централна и Югоизточна Европа.
Един от най-интересните изводи от данните е, че големият брой свободни работни места невинаги означава съответстващ ръст на заетостта.
Нидерландия е показателен пример. Страната има едно от най-високите нива на заетост в Европа – 83,3%, но същевременно там са регистрирани около 2,83 милиона свободни работни места.
Подобна е ситуацията и в Германия. Макар броят на заетите да е намалял леко, работодателите търсят повече от 2,4 милиона души.
В Швеция има над 285 000 свободни позиции при увеличение на заетостта с едва 32 000 души. В Белгия свободните работни места са над 1,2 милиона.
Тези данни насочват към един основен проблем за европейския бизнес – не липсват работни места, а хора с необходимите умения и квалификация, които да ги заемат.
Изкуственият интелект несъмнено ще продължи да променя пазара на труда, но настоящите данни показват, че недостигът на кадри е много по-широк от технологичния сектор.
Европа едновременно трябва да осигури достатъчно работници за традиционните индустрии и да подготви специалисти за технологичната трансформация. Това означава, че търсенето няма да бъде ограничено до програмисти и експерти по изкуствен интелект.
Техници, медицински сестри, шофьори, учители, инженери и квалифицирани работници също ще продължат да бъдат от ключово значение за икономиката.
В този контекст способността да се използват новите технологии може да се окаже също толкова важна, колкото и способността те да бъдат създавани.
