Възможно е цените да спаднат, смятат специалисти
Как върви събирането на газов резерв в България за предстоящия есенно-зимен сезон 2026-2027 година? Въпросът стана основателен предвид данни на Gas Infrastructure Europe (GIE), че в България запълняемостта на газовото хранилище "Чирен" е около 26% към момента, докато тази на газовите хранилища в Европа е около 46-47%. От Actualno.com са попитали"Булгартрансгаз", за да стане ясно подготовката за студините зимни дни.
"Сумарният резервиран капацитет за съхранение разпределен в проведените досега процедури за годишен капацитет за съхранение за газова година 2026/2027 възлиза на 75,25% от техническия капацитет на ПГХ Чирен" - това е най-важното от отговорите, които получихме от "Булгартрансгаз". Това значи, че вече за 75% от капацитета на "Чирен" има осигурени доставки и предстои те да бъдат направени. "Предвид, че в отделните държави в ЕС добивният период е приключил при различни нива на съхранените количества (газ), запълването на ПГХ през периода на нагнетяване също протича с различни темпове и траектории. Към 06:00 ч. на 23.06.2026 г., съгласно платформата AGSI на GIE ПГХ Чирен е запълнено на 26,62%, което съответства на съхраняваните количества", добавят от "Булгартрансгаз".
Специалистите съветва да не се бърза излишно при нагнетяването - възможно е то да стане и на по-ниска цена, ако се изчака, споделиха енергийни експерти. "Интересът към резервирането на капацитет за нагнетяване и съхранение зависи и от различни търговски фактори, като текуща и очаквана цена през следващи периоди", уточняват от "Булгартрансгаз".
Нагнетяването на "Чирен" става най-вече по линията на дългосрочни договори, както и договори за покупка на втечнен газ (LNG). Затова ще е интересно да видим дали и колко втечнен газ ще дойде по договора с "Боташ", който дава достъп на България до турската газопреносна мрежа и нейните LNG терминали. Гръцките терминали - в Александруполис и Ревитуса, са по-използвани, защото обикновено цените са по-добри. Защо - защото в договора с "Боташ" има клауза "take or pay". Това значи, че плащаме такса за ползване на турската мрежа, независимо дали всъщност я ползваме - за Александруполис и Ревитуса няма такова нещо.
Освен това, договорът с "Боташ" реално не дава достъп на България до европейския газов пазар за препродажба при същите условия. Длъжни сме да разтоварим втечнения газ на турски терминал, да го продаде на "Боташ" и да го изкупим обратно на границата (точка Странджа/Малкочлар). Това значи допълнителни административни и транзитни разходи - тоест по-скъп газ.
