0,6% или 3,5%? Каква е инфлацията в България
Данните показват: цените у нас растат по-бързо от средното за еврозоната
bTV
Инфлацията се забавя до 3,5%, но услугите поскъпват по-осезаемо след влизането в еврозоната
Близо два месеца след присъединяването на България към еврозоната между 2 и 3 млрд. лева се очаква да останат извън банковата система – спестени в брой, изгубени или задържани от граждани. Това заяви старши изследователят в Институт за пазарна икономика Петър Ганев в ефира на bTV.
По думите му около 85–90% от левовете вече са извадени от обращение. В първите седмици след въвеждането на еврото е имало единични технически проблеми, но те бързо са били преодолени. Подобна динамика, при която част от националната валута остава извън банковата система, се наблюдава и в други държави, приели еврото.
Данните за януари показват месечна инфлация от 0,6–0,7%. По-осезаем ръст има при услугите – ресторанти, фризьорски салони и други дейности, където увеличението достига около 1,6%. „Там закръглянето е по-лесно. В големите вериги и при стоките с масова консумация подобен ефект почти не се вижда“, обясни икономистът.
Годишната инфлация се забавя до около 3,5%, като причината е високата база от началото на миналата година, когато имаше сериозно поскъпване заради увеличения на ДДС и комуналните услуги.
Въпреки официалните данни, част от гражданите усещат по-сериозно поскъпване. „Всеки има своя лична потребителска кошница. Най-много се усеща това, което купуваме ежедневно – храните и обяда навън. Ако токът не поскъпне, но обядът с колегите се вдигне, именно това ще ни направи впечатление“, коментира Ганев.
По думите му общественото напрежение през последните месеци не е било провокирано основно от цените, а от други натрупани проблеми.
След пандемията заплатите в България нарастват с двуцифрени темпове – между 15 и 17% годишно. През тази година се очаква ръстът да се забави до около 10%. „С изключение на края на 2022 и началото на 2023 г., през останалия период заплатите изпреварват инфлацията“, посочи експертът.
Увеличенията обаче не са равномерни. По-сериозни ръстове са отчетени в публичния сектор, особено в сферата на сигурността, което според него създава усещане за дисбаланс спрямо частния сектор.
Разликата в доходите между София и останалата част на страната остава значителна. Извън столицата обаче различията между отделните области не са толкова драматични. По-големите областни центрове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново привличат население и показват демографски подем.
Според Ганев България постепенно губи имиджа си на дестинация за евтина работна ръка. Част от инвеститорите, привлечени основно от ниските заплати, вече напускат страната. „Това означава, че трябва да търсим нови конкурентни предимства – по-добро образование, по-висока добавена стойност, енергийна осигуреност“, подчерта икономистът.
Той допълни, че служебното правителство има отговорности не само по организацията на изборите, но и по гарантирането на финансовата стабилност в страната в преходния период след въвеждането на еврото.
Правосъдният министър: Прокуратурата не може да бъде заложник на Сарафов
Служебният правосъден министър настоява ВСС да определи и.ф. главен прокурор, предупреждава за задълбочаваща се конституционна криза
Минималната заплата с 14% нагоре, бедността – с почти 20%: „Икономика се прави с висока добавена стойност, не с евтин труд“
Борислав Гуцанов, бивш социален министър, защити решенията на Министерския съвет, разкритикува мултифондовете и предупреди: пенсионната реформа не бива да създава ново напрежение
Редактор
Коментари (0)