Намаляването на бедността в България е неразривно свързано със зеления преход, а политиките за заетост, социална защита и енергетика трябва да се разработват заедно
Намаляването на бедността в България е неразривно свързано със зеления преход, а политиките за заетост, социална защита и енергетика трябва да се разработват заедно. Това е сред основните изводи в доклада на Световната банка „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“.
При представянето на оценката за бедността и равнопоставеността в страната Джейсън Пелмар, ръководител на офиса на Групата на Световната банка за България, подчерта необходимостта от координирани действия между институциите.
„Работните места, социалната защита и енергийната политика вече не могат да бъдат планирани поотделно. Това е едно от ясните заключения на оценката“, заяви той.
По-високи доходи, но устойчиви неравенства
Според Пелмар през последните две десетилетия България е постигнала значителен напредък и е достигнала статут на държава с високи доходи. Бедността е намаляла, доходите са нараснали, а средната класа вече е най-голямата обществена група. Основен принос имат икономическият растеж, трудовите доходи и пенсиите.
Ползите от растежа обаче не достигат еднакво до всички семейства и региони. Относителната бедност и неравенството остават сред най-високите в Европейския съюз, съобщава БТА.
Най-засегнати са децата, възрастните хора, живеещи сами, и ромските общности.
В 20 общини половината население е в риск от бедност
Старшият икономист в Световната банка Моника Робайо-Абрил представи данни, според които 19% от домакинствата в България нямат възможност да отопляват домовете си.
Сред останалите показатели в оценката са:
- 73% от ромското население е в риск от бедност и социално изключване;
- 27% от децата са изправени пред същия риск;
- 39,7% от възрастните хора, живеещи сами, са в риск от бедност.
Регионалните различия също остават значителни. В Северозападния и Северния централен район около 20% от населението е в риск от бедност, а в 20 общини делът достига 50%.
Докладът откроява и трудното преодоляване на бедността между поколенията — децата, родени в бедни семейства, имат ограничени възможности да излязат от нея като възрастни.
Целта е 787 000 души да излязат от риск до 2030 г.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че националната цел е до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да намалее със 787 000 души. По думите ѝ за пет години вече е отчетено намаление с 455 000 души.
„Паричните плащания сами по себе си не са достатъчни. Нуждаем се от все по-задълбочен и интегриран подход, който съчетава подкрепата за доходите с достъп до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване“, заяви Ефремова.
Близо 700 млн. евро за мерки срещу енергийната бедност
По Социалния план за климата се разработват реформа и шест инвестиции на обща стойност близо 700 млн. евро. Предвиждат се ваучери за подмяна на стари електроуреди за 30 000 уязвими семейства, мерки за енергийна независимост на социалните услуги и пряка доходна подкрепа за най-бедните.
Николай Налбантов, директор в Министерството на енергетиката, съобщи, че предстои разработването на дългосрочна програма до 2050 г. за справяне с енергийната бедност. Акцентите са по-точното определяне на нуждаещите се домакинства, енергийната ефективност и внедряването на нови технологии.
„Успешният енергиен преход не се измерва единствено с технологичните промени, а и с това доколко съумяваме да направим ползите от тях достъпни за хората“, подчерта той.
От Световната банка заявиха готовност да съдействат за превръщането на изводите от доклада в конкретни действия.
