Бивш шеф на "Ел Би Булгарикум" за Таралеж: Млечният сектор има нужда от инвестиции, а не от временни решения
Според Владимир Русев България трябва да развива продукти с по-висока добавена стойност, които да повишат конкурентоспособността на родната млечна индустрия както на вътрешния, така и на международните пазари
„По-активният диалог между държавата и млечния сектор дава надежда за реална промяна, но успехът ще се измерва с резултатите, а не с добрите намерения".
Това заяви пред ТАРАЛЕЖ бившият изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“ Владимир Русев, коментирайки състоянието и перспективите пред българското млекопроизводство. По думите му секторът никога не е слизал от общественото внимание, но през последното десетилетие най-често това се е случвало заради кризи и натрупващи се проблеми. Според Русев млечният сектор има стратегическо значение за продоволствената сигурност на страната и осигурява поминък на хиляди семейства, поради което се нуждае от последователна държавна политика, а не от временни решения.
„Не бих казал, че проблемите са решени, но по-активният диалог между държавата и бранша, готовността да се чуват различните гледни точки и предприетите първи конкретни действия са добра отправна точка".
Той подчерта, че реалната промяна ще стане видима едва когато бъдат преодолени негативните тенденции в сектора – намаляването на млечните стада, спадът в производството на българско сурово мляко и влошеното икономическо състояние на животновъдните стопанства.
„Увеличаването на дела на българската суровина в млечните продукти ще създаде по-предвидим пазар и ще допринесе за по-голяма ценова стабилност. Не само подпомагане, а инвестиции в конкурентоспособност".
По отношение на държавната подкрепа Русев е категоричен, че секторът продължава да има нужда от финансово подпомагане, но средствата трябва да бъдат насочени към реално работещите стопанства и да стимулират модернизацията, внедряването на нови технологии и повишаването на производителността.
„Истинският въпрос не е дали да има подкрепа, а как тя да бъде използвана така, че да носи дългосрочен резултат“.
Според него България трябва да заложи на продукти с по-висока добавена стойност, които да повишат конкурентоспособността на родната млечна индустрия както на вътрешния, така и на международните пазари.
„Бъдещето на сектора зависи от по-доброто сътрудничество между производители, преработватели и държава. Малките и средните стопанства трудно могат сами да се справят с високите производствени разходи и пазарния натиск, поради което кооперирането трябва да се превърне в реален инструмент за повишаване на конкурентоспособността“.
Сред основните приоритети Русев посочи увеличаването на производството на българско сурово мляко, изграждането на предвидими отношения между фермерите и преработвателите, по-ефективния контрол по цялата производствена верига и насърчаването на организациите на производителите. По думите му България все още не разглежда киселото си мляко като стратегически национален бранд, въпреки че разполага с традиции, научен потенциал и международно признание.
Като пример той посочи дългогодишното партньорство с японската компания „Мейджи“, което доказва, че когато българските закваски и традиции бъдат съчетани с правилен бизнес модел, резултатите могат да бъдат впечатляващи.
Русев припомни и част от инициативите, реализирани по време на неговото управление на „Ел Би Булгарикум“ – подписването на лицензионен договор с монголска компания, преговорите за партньорства в Аржентина и Пакистан, както и съвместния проект с полската „Млековита“ за производство на българско кисело мляко за полския пазар. По думите му първата пробна серия от около 3000 кофички е била реализирана за кратко време, което е показало, че интересът към автентичния български продукт е реален.
„Потенциалът далеч не се изчерпва с киселото мляко. Около българските суперхрани – киселото мляко, сиренето, меда, розовото масло и виното – може да бъде изграден цял икономически модел, който да подпомага земеделието, хранително-вкусовата промишленост, туризма и международния образ на България".
Според Русев след една година успехът трябва да се оценява по ясни показатели – прекъсване на тенденцията за намаляване на броя на млечните ферми, ръст в производството на българско сурово мляко, създаване на реално работещи организации на производителите, по-ефективен контрол върху нелоялната конкуренция и увеличаване на износа на млечни продукти с висока добавена стойност.
„Истинската цел не е просто да спасим един сектор. Целта е България отново да бъде държава, която печели от собственото си производство, знания и традиции“.
