Никога досега светът не е бил по-близо до това жена да оглави Организацията на обединените нации
В края на годината португалецът Антонио Гутериш ще оваканти поста на генерален секретар на Организацията на обединените нации. Той изкара два мандата – или общо 10 години, начело на ООН. През 2015 г. един от основните му конкуренти беше българката Кристалина Георгиева, която се включи в надпреварата в „12 без 5“ като измести Ирина Бокова, която се спрягаше за почти сигурен победител след успешното й менажиране на ЮНЕСКО.
Днес повече от всякога досега възможността жена да поеме тежката задача да ръководи ООН. Четирима от общо шестимата кандидати, които вече се представиха пред Общото събрание, са дами. Според самата Организация на обединените нации генералният секретар на ООН е „в еднаква степен дипломат и защитник на каузи, висш международен държавен служител и главен изпълнителен ръководител“. Заемащият този пост ръководи няколко ключови органа на ООН, включително Съвета за сигурност, натоварен с поддържането на международния мир и сигурност.
Победителят ще бъде избран от Общото събрание на ООН по препоръка на Съвета за сигурност, чиито постоянни членове са Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати. Това прави пътя към избора изключително тесен и изпълнен с политически препятствия.
Мишел Бачелет
Тя е бивш президент на Чили. Бачелет беше и върховен комисар на ООН по правата на човека в периода 2018–2022 г. На този пост тя се занимаваше с редица от ключовите геополитически въпроси, с които би се сблъскала и като генерален секретар на организацията, ако бъде избрана.
Макар да признава, че няма „магическа формула“ за разрешаване на проблемите в Съвета за сигурност, Бачелет подчертава, че богатият ѝ политически и дипломатически опит е едно от най-големите ѝ предимства.
Мария Фернанда Еспиноса
Родената в Испания еквадорка има впечатляваща професионална биография за своите 61 години. Освен че е била министър на външните работи на Еквадор, Мария Фернанда Еспиноса е поетеса, есеистка и експерт по устойчиво развитие и изменението на климата. В началото на кариерата си тя работи с коренни общности в района на Амазония.
В интервю за британския вестник The Observer Еспиноса призна, че финансовото състояние на ООН е едно от най-сериозните предизвикателства пред организацията. Според нея организацията трябва да „се реформира, да се трансформира или да загине“.
Каролин Родригес Бъркет
Последният кандидат, който се включи в надпреварата, Родригес Бъркет, обяви кандидатурата си в средата на юни. Тя е постоянен представител на Гвиана в ООН и преди това е заемала различни длъжности както в системата на ООН, така и като министър на външните работи на Гвиана. Родригес Бъркет е представител на америндийския народ (коренните народи на Америките) и е заемала и държавни постове, свързани с тази общност.
Ребека Гринспан
Вицепрезидент на родната си Коста Рика в периода 1994–1998 г., Гринспан в момента е генерален секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), която защитава интересите на развиващите се държави в търговските преговори. Работата ѝ по договарянето на споразумение между воюващите страни за продължаване на износа на украинско зърно след руската инвазия през 2022 г. беше широко оценена.
Тя също така призовава за по-широко представителство в Съвета за сигурност, особено чрез включването на повече държави от Африка или Латинска Америка.
Рафаел Гроси
Аржентинският дипломат е прекарал по-голямата част от кариерата си в областта на ядрената енергетика и атомния сектор, като кулминацията е назначаването му през 2019 г. за генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) — автономна организация в рамките на системата на ООН. На фона на настоящата геополитическа обстановка, в която ядрената война се възприема като нарастваща заплаха, Гроси смята своя опит за „ясно предимство“.
Маки Сал
Докато други кандидати са заемали значими политически постове, опитът на Сал е най-скорошен. 64-годишният политик беше президент на Сенегал от 2012 до 2024 г. Популярността на Сал обаче започна да спада през 2021 г., по време на втория му мандат, след протести срещу ареста на опозиционния лидер Усман Сонко. Неуспешният опит на Сал да отложи президентските избори през 2024 г., който доведе до нови смъртоносни протести, го превърна в противоречива фигура в родината му.
Настоящото правителство на Сенегал първоначално не подкрепи кандидатурата на Сал за поста в ООН, но миналия месец промени позицията си и застана зад неговата кандидатура.
Защо е важно кой ще оглави ООН
Макар и ООН да се намира в тежко финансово състояние и да страда от сериозен спад в авторитета, изборът на генерален секретар е важен, защото този човек е най-високопоставеният международен служител и има значително влияние върху начина, по който организацията реагира на глобални кризи. Макар генералният секретар да няма власт като държавен лидер и да не може еднолично да взема решения вместо държавите членки, ролята му е ключова в сфери като посредничество при конфликти, медиация, балансьор между великите сили.
Следващият генерален секретар ще трябва да се справя с въпроси като войни, климатични бедствия, миграция, продоволствена сигурност и напрежения около ядрените оръжия.
