АП/БТА

Как най-малката партия в Европа се превърна в най-голямата политическа сила на Нидерландия

Партията на свободата никога не е била замислена като колективно усилие. От самото начало Герт Вилдерс се е погрижил за това, пише Politico.

През 2006 г. нидерландският политик регистрира партията с едва двама членове – минималният брой, изискван от закона.

Първият бил самият Вилдерс – медиен майстор и радикален популист, който току-що се бил разделил шумно с бившата си дясноцентристка партия. Вторият бил фондация с име „Група Вилдерс“, представлявана от един човек – Герт Вилдерс. Едно от първите решения, които двамата членове – Герт Вилдерс и Герт Вилдерс – взели, било да замразят членството завинаги.

Предсказуемо, никой не възразил.

Две десетилетия по-късно партията е все така стегната, както и характерната руса прическа на своя лидер. През това време Вилдерс се превърна във водеща фигура в нидерландската политика, издигайки се чрез антимигрантски, антиимиграционни и антисистемни послания. Според агрегатора на проучвания POLITICO Poll of Polls, Партията на свободата (PVV) остава най-популярната политическа сила в страната, въпреки че Вилдерс, след като спечели изборите през 2023 г., сам провали правителството, което помогна да се създаде.

Докато има сходства с други крайно десни лидери като тези в Италия, Франция и Обединеното кралство, неговата партия се откроява с това, че е изцяло концентрирана около един човек – лидер, който поставя личната си политика на негодувание над реалните програми.

Партията няма конгреси, младежки организации или събития за членовете си – просто защото няма членове. Въпреки че има депутати в националния и Европейския парламент, те са лично подбрани от Вилдерс и действат под строг контрол, който бивши съратници описват като „квазисектантски“.

„Нашата политическа система върви към разпад“, казва бившият депутат Херо Бринкман, превърнал се в критик на Вилдерс. „Ако един човек може да свали две правителства сам – това вече е заплаха за демокрацията.“

Избирателите, изглежда, не се трогват. Партията се очаква да получи около 21% от гласовете – достатъчно, за да запази доминиращата си роля за втори пореден вот. Дори това да не ѝ гарантира участие в следващо правителство, Вилдерс отново ще бъде в центъра на политическата сцена, докато подкопава дългогодишната нидерландска традиция на политически консенсус.

Аутсайдерът
Най-малкият от четири деца, Вилдерс е израснал в южната провинция Лимбург с майка от индонезийски произход – корени, които го подготвили за ролята на „външен човек“.

По собствените му думи, повратен момент настъпил, когато бил на 17 години и живял година в израелско селище на Западния бряг. Там научил трайния си принцип: „Който иска да победи, не може да бъде любезен.“

„Трябва да се бориш като врага, иначе ще загубиш“, казал по-късно в интервю.

Като млад сътрудник и автор на речи във ВВД – дясноцентристката Народна партия за свобода и демокрация – Вилдерс се отличавал със силен южен акцент и липса на университетско образование. Въпреки това успял да стане депутат, използвайки хаплив хумор и провокативни изказвания срещу исляма.

През 2003 г. в статия той призовава за „либерален джихад“, при който „основни закони и права“ могат временно да бъдат суспендирани. Година по-късно се стигнало до окончателно разрив с партията, след като Вилдерс се противопоставил на присъединяването на Турция към ЕС.

„Няма нищо по-важно за един депутат от правото да казва това, което мисли“, заявил той.

Месец по-късно убийството на режисьора Тео ван Гог, остър критик на исляма, разтърсва Нидерландия. Вилдерс, който вече бил под заплаха, започва да живее под денонощна охрана – с фалшиви мустаци, перуки и конвои от бронирани коли. И до днес той живее на тайно място, под непрекъсната защита.

Партия в обсадено положение
Контролът му над партията е пълен. Разговарянето с медии е нежелано, а Вилдерс често нарича журналистите „отпадъци“. Повечето депутати от партията са мълчаливи и изолирани, а контактите им с други политически сили се считат за предателство.

Много от сведенията за вътрешната работа на партията идват от бивши членове, които я напускат след конфликти. Те описват Вилдерс като „талантлив, но дълбоко недоверчив лидер“, който награждава или наказва в зависимост от личната лоялност.

„Трите теми – Ислям, имиграция и Израел – са табу“, споделя Бринкман. Онези, които нарушат мълчанието, биват изолирани или отстранени от листите.

Солова партия
Вилдерс стигна най-близо до властта през 2012 г., когато подкрепяше правителството на Марк Рюте, но го свали, след като се противопостави на план за икономии.

Десетилетие по-късно, през ноември 2023 г., той постигна историческа победа – 37 места, повече от всеки друг. След 223 дни преговори се роди най-дясното правителство в новата история на Нидерландия, но само 11 месеца по-късно Вилдерс го разпусна.

В май 2025 г. той представи ултиматум – 10 точки за „спиране на имиграцията“, включително затваряне на границите и депортиране на сирийски бежанци. Когато коалиционните му партньори отказаха да се съгласят, Вилдерс просто обяви, че се оттегля.

„Обещах на хората политика с твърда ръка, не краха на Нидерландия“, каза той.

Днешните социологически проучвания показват, че много избиратели го подкрепят, въпреки хаоса, който оставя след себе си. Макар да е малко вероятно да бъде поканен в следващата коалиция, Вилдерс със сигурност ще продължи да диктува дневния ред – дали като лидер, или като разрушител.

В международен план той задълбочава връзките си с лидери като Виктор Орбан и Доналд Тръмп, с които споделя виждането за „патриотично възраждане“.

„Ние, патриотите, сме бъдещето, защото сме вкоренени в миналото си“, каза Вилдерс тази година пред консервативна публика.

В новите изборни списъци на партията му от август 2025 г. отново на първо място стои едно и също име – Герт Вилдерс.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев