Евелина Славкова пред Taralej.bg: Вотовете на недоверие в настоящата конфигурация на парламента са обречени на неуспех

"Вотовете на недоверие в настоящата конфигурация на парламента са обречени на неуспех. Интересът към тях обаче в това Народно събрание се поражда от друг аспект – те служат и като индикатор за състоянието на опозицията, която със сигурност е фрагментирана. Не се наблюдават знаци в тази посока. Именно затова в настоящата ситуация фокусът се измести – вотовете на недоверие разкриват не толкова уязвимостта на правителството, колкото липсата на консолидация в редиците на опозицията". 

Това заяви за Taralej.bg Евелина Славкова, социолог от Изследователски център "Тренд". Според нея и през новия политически сезон ще продължи практиката за внасяне на вотове на недоверие към правителството – класически инструмент на парламентарната опозиция. 

"Новото в случая е, че именно ПП–ДБ, които досега демонстрираха дистанцираност от подобни инициативи, този път са инициатор на вота. Този факт свидетелства за промяна в тяхната политическа стратегия и за стремеж да се репозиционират като по-активен опозиционен фактор. В същото време „Възраждане“ запазва своята тактика на улична мобилизация чрез протести срещу въвеждането на еврото, като се очаква темата да бъде допълнена и с аргументи, свързани с инфлацията и цените на стоките и услугите. Могат да бъдат приведени и други примери в същата посока, но общата тенденция е ясна – новият политически сезон ще бъде белязан от висока степен на напрежение, конфликти и протести. От гледна точка на политическата динамика, това означава, че ще наблюдаваме усилена конкуренция между различните опозиционни актьори за налагане на дневния ред, както и по-активно използване на извънпарламентарни средства за политическа мобилизация. В крайна сметка новият сезон не просто ще възпроизведе вече познатите механизми на противопоставяне, но и ще ги насити с нови съдържания и форми на изява. Това ще направи политическия процес още по-фрагментиран и потенциално по-конфликтен".

Социологът е на мнение, че в настоящата политическа конфигурация "опозицията трудно успява да наложи цялостен и консолидиран дневен ред в смисъла на класическа парламентарна опозиция".

"Вместо единна алтернатива на управляващото мнозинство, отделните сегменти на опозицията преследват собствени приоритети и тематични полета на легитимация. ПП–ДБ концентрират усилията си върху мобилизация чрез протестни акции и дискурса за „завладяната държава“, докато „Възраждане“ капитализира върху чувствителността по отношение на въвеждането на еврото и националния суверенитет. Този процес може да бъде интерпретиран като форма на фрагментирана опозиционност, при която различните опозиционни партии не просто не споделят общ дневен ред, но и целенасочено се стремят да наложат свои специфични теми, за да укрепят индивидуалната си електорална база. В резултат се стига до вътрешна конкуренция в опозиционното пространство, което отслабва способността на опозицията като цяло да действа като коректив и алтернатива на управляващите. В перспектива това означава, че без процес на консолидация или поне координация по ключови теми, опозицията ще остане в дефанзивна роля и трудно ще може да се наложи като реална алтернатива. Отсъствието на единен дневен ред лишава опозиционните действия от стратегическа ефективност и ги свежда до тактически епизоди, насочени повече към вътрешнопартийна легитимация, отколкото към промяна на политическия баланс".

Проблемите около ПП-ДБ се задълбочават? Ще последва ли раздяла?

"Въпросът за устойчивостта на коалиционните отношения между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ периодично се актуализира в рамките на политическия дебат. В динамиката на тези отношения могат да бъдат откроени различни етапи – от първоначална доминация на ПП, през прояви на вътрешно напрежение и публично артикулирани различия, до фази на частична консолидация. Към настоящия момент три ключови събития изглежда имат по-скоро консолидиращ ефект върху партньорството. Първо, арестът на Благомир Коцев, който предизвика силен институционален и обществен отзвук. Второ, заявката за активна роля в дебата около предстоящите президентски избори, включително организираната кръгла маса по темата, създаде стимул за координирано действие и стратегическо съгласуване. Трето, оставката на Кирил Петков, произтичаща от корупционния скандал в София, промени вътрешния баланс в рамките на коалицията, редуцирайки доминацията на ПП и относително укрепвайки позициите на ДБ. Въпреки тези консолидиращи фактори, перспективата за бъдеща раздяла остава реална и неизбежна.  Въпреки това, към настоящия момент подобен развой е малко вероятен, тъй като негативите от разпадането на коалицията значително надхвърлят потенциалните ползи, а сплотеността се оказва тактически необходима за запазване на политическо влияние и обществена легитимност".

Ролята на Румен Радев

"Ролята на президента в българския политически процес продължава да бъде отчетливо активна, като институцията се позиционира едновременно като коректив и като своеобразен опозиционен център спрямо управляващото мнозинство. Риториката на държавния глава често се разминава с тази на изпълнителната власт и парламентарните формации в управлението, което допринася за по-дълбока политическа поляризация. Предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум относно приемането на еврото е показателен пример за опит за пряко включване в ключови стратегически теми, които обичайно се решават в рамките на парламентарния и правителствения процес. Подобна инициатива не само разширява полето на институционалното противопоставяне, но и сигнализира, че президентската институция активно се стреми да влияе върху общественото мнение и да иззема част от функциите на класическата опозиция. Изказванията на президента през летните месеци потвърждават тази линия на поведение – позициониране като алтернативен център на политическо несъгласие и опит за изграждане на имидж на „единствената автентична опозиция”.

Задават ли се предсрочни парламентарни избори на хоризонта?

"Перспективата за предсрочни парламентарни избори в момента е условна и зависи основно от два типа фактори. От една страна, вътрешното напрежение и евентуалният раздор в рамките на управляващото мнозинство биха могли да ерозират неговата стабилност и да предизвикат институционална криза. От друга страна, масови и социално значими протести, които да се трансформират в сериозен обществен натиск, биха могли да подкопаят легитимността на правителството и да ускорят цикъла към нови избори. Към настоящия момент обаче нито един от тези два фактора не е налице в достатъчна степен. Управляващото мнозинство демонстрира относителна устойчивост, като е склонно да търси компромиси с цел запазване на властта. От своя страна, протестната активност, макар и присъстваща в публичното пространство, не е достигнала критична маса, която да застраши политическата стабилност. Следователно, от днешна гледна точка, вероятността за предсрочни избори изглежда ограничена. Политическата система навлиза в новия сезон по-скоро с очакване за продължаващо напрежение и конфликти в рамките на нормалната политическа динамика, отколкото с непосредствена заплаха от колапс на управлението".

Подготвят ли се партиите за предстоящите президентски избори?

"Президентските избори безспорно ще  заемат все по-важно място в стратегическия дневен ред на политическите партии. Въпреки това, към настоящия момент не се наблюдават ясни индикации за навлизане в активна фаза на подготовка. Очакванията обаче са, че този въпрос ще се утвърди като ключов елемент от политическия дневен ред през предстоящия политически сезон. Цената на президентските избори е по-висока и заради геополитическото позициониране".