АП/БТА

Financial Times: „Газпром“ ускорява дейностите по мащабния проект за газопровода към Китай въпреки неясноти, високи разходи и колеблив сигнал от Пекин

Руската енергийна компания „Газпром“ засилва усилията си за изграждането на новия газопровод „Силата на Сибир 2“ (PS2) към Китай — инфраструктура, предвидена да транспортира 50 милиарда кубически метра газ годишно и разглеждана като ключов проект за компенсиране на загубения европейски пазар. Според информация на Financial Times, базирана на източници, инженери на компанията вече работят по комплексни и скъпо струващи технически разработки.

По думите на Сергей Вакуленко, старши научен сътрудник във Фондация Карнеги и бивш ръководител на стратегически отдел в „Газпром нефт“, е вероятно инженерните екипи да са преминали през фазата на предварително проектиране, включваща изготвянето на „стотици томове“ техническа документация.

Вакуленко посочва, че подобни разработки обикновено представляват около 5% от общата стойност на проект от такъв мащаб. Друг високопоставен руски енергиен експерт твърди пред FT, че тези разходи могат да достигнат до 10%, което според него е необичайно високо ниво, „освен ако няма пълна увереност, че средствата не са хвърлени напразно и че инвестициите са обезпечени“.

Официалният бюджет на проекта не е публично известен. По оценки на Вакуленко и Роналд Смит, основател на Emerging Markets Oil and Gas Consulting Partners, разходите могат да надхвърлят 30 милиарда долара, макар че е възможно окончателната сума да е по-ниска.

Въпреки това китайските власти публично почти не коментират тръбопровода, което поражда съмнения сред някои наблюдатели дали проектът реално напредва.

Руски енергиен консултант отбелязва, че един от мотивите на „Газпром“ да продължава работа по PS2 е необходимостта да се заемат проектните подразделения в компанията: „или трябва да бъдат закрити, или трябва да получат работа“.

По думите му „Газпром“ вероятно разчита на това, че Пекин в крайна сметка ще се съгласи на проекта: „Това ще бъде най-евтиният газ за Китай — затова компанията е готова да инвестира сериозни средства и едва ли се заблуждава по този въпрос“.

Анализатори от S&P Global Energy прогнозират, че евентуалните доставки по PS2 биха могли да започнат в началото на 2030-те години.

Паралелно с това „Газпром“ вече строи отделни участъци от тръбопроводи, които при реализация на PS2 могат да се превърнат в част от основния маршрут, а при отказ от проекта — да обслужват вътрешния пазар.

Все пак новата активност не означава, че двете страни са постигнали договорка по ключови въпроси като цената и условията на доставка.

Китай демонстрира сдържаност, докато Русия продължава да увеличава износа си чрез първия газопровод „Силата на Сибир“, пуснат през 2019 г. През септември Москва и Пекин се договориха да повишат обема от 38 на 44 милиарда кубически метра годишно.

Допълнителна неяснота поражда въпросът за финансирането на PS2. „Газпром“ отчете загуба през 2023 г. за първи път от 25 години, а въпреки че през следващата година компанията възстанови печалбата си до 1,3 трилиона рубли, общият ѝ дълг достига 5,7 трилиона рубли (71 млрд. долара) — повече от четири пъти над печалбата.

Още по темата

Украински дронове удариха завод на „Газпром“ в Башкортостан

По данни на Укринформ горивната криза в Русия, предизвикана от подобни атаки, вече е засегнала 20 региона на страната, както и някои от окупираните украински територии

Още

Зеленски в Атина: Гърция ще дава газ на Украйна за зимата

Украйна осигурява нов газов маршрут за 2 млрд. евро след руските удари по енергетиката.

Още

Путин и Нетаняху разговаряха по телефона и обсъдиха ситуацията в Газа

Руският президент Владимир Путин и израелският премиер Бенямин Нетаняху обсъдиха днес по телефона обстановката в Близкия изток и по-конкретно ситуацията в ивицата Газа

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.