В коментара си за международната обстановка Георги Първанов обърна внимание на тежката конфронтация между Русия и Запада и на предизвикателствата пред сигурността в региона на Черно море
"Политическата конфронтация вероятно ще достигне своя пик, но след това трябва да се потърси път към възстановяване на диалога между партиите и институциите".
Това заяви президентът на България в периода 2002–2012 г. Георги Първанов пред НОВА ТВ. Според него проблемът в политическата ситуация не е в самите избори, а в кандидатите и тежките сблъсъци помежду им.
„Проблемът е в тежките сблъсъци и конфронтацията“.
Първанов подчерта, че винаги е подкрепял диалога между изпълнителната власт и президентството. Той даде за пример периода на своето управление, когато е участвал активно в изграждането на политически взаимодействия между различни партии. Първанов припомни създаването на коалицията с участието на НДСВ и ДПС, която според него е допринесла за формирането на работещо правителство и за успешното присъединяване на България към Европейския съюз.
По думите му подобен подход на политическо сътрудничество е бил важен и за присъединяването на страната към НАТО. Според него управляващите и опозицията трябва да запазят възможността да разговарят поне по най-важните въпроси, свързани с националното развитие.
В коментара си за международната обстановка Георги Първанов обърна внимание на тежката конфронтация между Русия и Запада и на предизвикателствата пред сигурността в региона на Черно море.
Той припомни, че през 90-те години е функционирал Съветът НАТО–Русия, в рамките на който са били обсъждани общите предизвикателства пред международната сигурност. Днес ситуацията е значително по-различна, а противопоставянето има тежки последици. Първанов изрази надежда, че предвидените международни срещи, включително с участието на Китай и в рамките на усилията за разрешаване на войната в Украйна, могат да допринесат за намирането на решения.
Георги Първанов заяви, че трябва да бъдат възстановени правомощията на държавния глава отпреди конституционните промени, засягащи президентската институция и служебните правителства.
Според него въпросът за правомощията на президента трябва да бъде предмет на сериозен политически и обществен дебат. Той подчерта, че държавният глава трябва да има лидерска роля, да задава дневния ред и да обосновава необходимостта от реформи, които да стимулират развитието на страната.
„Той трябва да бъде лидер, той трябва да води, не да налага“.
По думите му именно способността да се формулират националните приоритети и да се насърчава диалогът между политическите сили е съществена част от ролята на президентската институция.
