Войните обикновено приключват, когато едната страна изчерпи своите запаси от храна, петрол или други критични доставки
След като Доналд Тръмп и Владимир Путин се срещнаха в Анкоридж, Аляска, миналата година, имаше кратък момент, в който изглеждаше възможно САЩ да наложат мир на Русия и Украйна. Условията за сделка обаче не бяха налице. Нито Путин, нито Зеленски биха направили компромис за статута на Донбас – рускоезичния регион в Източна Украйна, от който Русия е окупирала 90%. Путин го иска целия, а Зеленски отказва да предаде която и да е неокупирана земя.
След това Тръмп се обърна към Иран. Войната между Русия и Украйна падна в списъка с приоритети на външната политика на САЩ. Сега, поради петрола и газа, тя отново е на върха. Тръмп разбра, че не може да бъде във война с две от най-големите петролни и газови страни в света. Иран може да е едва седми в списъка на най-големите производители на петрол в света, но чрез затварянето на Ормузкия проток Иран косвено засяга около 20% от глобалното производство на петрол.
Русия обаче е вторият по големина производител в света както на петрол, така е и на газ. Европейците отхвърлиха неотдавнашната сделка за дизел между САЩ и Русия като поредния трик на Тръмп и е вярно, че тя няма да повлияе много на цените на бензина в САЩ. Ако беше изолирана сделка, аз също нямаше да й обърна голямо внимание. Но не беше. Тръмп последва действия, от които досега се беше въздържал.
Първият знак дойде миналата сряда сутринта. Украински медии съобщиха, че през нощта силите на страната са претърпели внезапни ограничения на Starshield – военната част от сателитната система Starlink на Илон Мъск. Украинските дронове губеха сигнал, когато се движеха по-бързо от 160 километра в час. Внезапното задушаване на услугата провали няколко мисии на украински безпилотни самолети.
Предположението в Украйна беше, че SpaceX е наложила тези ограничения от името на правителството на САЩ. И на следващия ден Ройтерс съобщи, че заповедта е дошла директно от Белия дом, който е бил разгневен от продължаващото насочване на Украйна към руски рафинерии. Така че това не беше техническо прекъсване на услугата, а безмилостно прилагане на „бутона за изключване“ (kill switch). Всичко, което получихме от Белия дом обаче, бяха изтичания на новини. Без официални изявления. Нито дори съобщение в мрежата X. За администрацията на Тръмп това не е нормално.
Заедно с новината за задушаването на Starshield дойдоха и предположения, че САЩ са прекратили обмена на разузнавателна информация. В нощта на 12 октомври Русия изстреля залп от балистични ракети по Украйна. Обикновено американското разузнаване би предупредило украинците. Но в този случай нямаше предизвестие – и резултатите бяха ужасяващи.
До този момент обменът на разузнавателна информация беше един от най-важните компоненти на отбраната на Украйна. Американците имат сателитни инфрачервени системи, които могат да откриват изстрелвания на балистични ракети, и украинците можеха да разчитат на тях.
Но нещата се промениха. Два дни след атаката беше съобщено, че Белият дом е обсъждал прекратяване на споделянето на разузнавателна информация. Джон Ратклиф, директорът на ЦРУ, искаше да продължи споделянето на разузнавателна информация – но други, изглежда, не искаха. Тръмп отрече САЩ да са спрели обмена на разузнавателна информация. Наистина е възможно Русия да е използвала оръжия, които устояват на откриване. В този момент трябва да третираме прекъсването на информационните потоци като подозрително, но необяснимо, дори ако този поток сега изглежда окончателно възстановен.
След това, късно в петък, Тръмп използва указ (изпълнителна заповед), за да отмени прилагането на санкции срещу Русия по Закона „Греъм“, чиято цел беше да лиши Русия от финансови ресурси, които й позволяват да води война срещу Украйна. Кръстен на покойния сенатор Линдзи Греъм, Тръмп го беше подписал и превърнал в закон едва миналия месец.
Секретността, съобщенията за срещи в Белия дом, съобщенията от самата Украйна и спирането на Закона „Греъм“: заедно тези събития ни дават съгласувана картина, дори ако някои от подробностите все още липсват. Те ни казват, че САЩ вече не участват активно в отбраната на Украйна.
Това е различно от ситуацията в края на февруари миналата година, когато Тръмп и Зеленски се сблъскаха в Белия дом. След тази среща САЩ спряха доставките на оръжие и финансовата помощ. Белият дом също така прекъсна обмена на разузнавателна информация за една седмица, но след това го възобнови.
Но това, което американците правят сега, е много по-координирано. И изправя европейците пред главоблъсканица. Те ще се опитат да смекчат последиците от тази промяна в политиката на САЩ, но няма какво много да направят. Те могат да предложат разузнавателна информация от собствената си сателитна мрежа, но това няма да съответства на качеството на комуникацията, което се изисква от бързите дронове на Украйна, за да функционират по предназначение.
Въпреки това Зеленски се появи на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица, където лидерите на ЕС се възползваха от поредната възможност да покажат солидарността си с украинския лидер. Той е редовен гост там. Но зад доброжелателството напрежението расте. Украйна изчерпва парите по-бързо, отколкото европейците очакваха. Миналия декември белгийците наложиха вето върху секвестирането на руски средства, които стоят замразени в белгийска банка. ЕС неохотно се съгласи на заем от 90 милиарда евро за Украйна – пари, които те самите заеха, преструвайки се, че Русия в крайна сметка ще трябва да върне този заем. Заемът трябваше да запълни недостига на финансиране на Украйна за тази и следващата година.
Както се оказа, сега Украйна се нуждае от още 70 милиарда евро. Марин Льо Пен, фаворит в президентската надпревара във Франция, обеща, че ако бъде избрана, ще спре всякаква подкрепа за Украйна. Фридрих Мерц, германският канцлер, обеща повече финансиране, но тези пари не се появяват никъде в бюджетите на собственото му правителство.
Докато Зеленски се наслаждава на публичното възхищение на европейските лидери, основите на западната подкрепа стават все по-нестабилни. Сега става още по-трудно, защото САЩ активно заговорничат срещу Европа. Сделката, според която САЩ купуват 4,8 милиона тона дизел от Русия, изглежда като опит за рестартиране на търговските отношения. Очаквам това да бъде първата от няколко сделки за природни ресурси между САЩ и Русия.
Бих могъл например да видя сключена сделка за руски газ. Пратеници обсъждат разширяването на новото си търговско партньорство към нефункциониращия газопровод „Северен поток“, който пренасяше газ от Русия до Германия. Това би било ироничен обрат, защото именно първата администрация на Тръмп наложи санкции на германските и руските оператори, които изграждаха „Северен поток 2“.
През септември 2022 г. участъкът от тръбопровода, който минава под Балтийско море, стана обект на саботаж. Украинско командо е обвинено, че стои зад експлозията. Процесът срещу един от заподозрените започна в Германия миналата седмица и обещава да ни даде много подробности за тази операция, включително информация за степента на участие на Зеленски.
Германците ще наблюдават отблизо. Подобно на „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, твърдо дясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) също се противопоставя на помощта за Украйна. През изминалата година AfD се радва на бърз възход в социологическите проучвания. Войната в Украйна е една от темите, които са най-централни за нейната кампания, а съдебният процес ще бъде подарък за тях, който ще продължи да дава резултати.
Преговарящите на Тръмп наскоро притиснаха европейците да освободят части от замразените руски активи: да ги предоставят на специален инвестиционен фонд за Украйна, вместо да ги насочват към по-нататъшни боеве. Европейците отхвърлиха това искане, защото планът им е да финансират войната на Украйна с руски пари. Напомня ми се старата шега на Тачър защо социализмът не работи: защото на социалистите им свършват парите на другите хора. Ако ЕС постигне желанието си и успее да секвестира руските пари, като се има предвид колко бързо Украйна харчи пари, те няма да стигнат за дълго.
Освен това ЕС проучва възможността за предоставяне на пълноправно членство в блока на Украйна, но това членство може да помогне за финансирането на възстановяването на страната само ако бъде придружено от големи фискални трансфери. В момента Германия ръководи група от държави, които се противопоставят на плана на Европейската комисия за увеличаване на размера на следващия бюджет на ЕС. Европейците казват едно, но правят друго: класически случай, в който реалните предпочитания влизат в сблъсък с декларираните намерения.
В политическо и финансово отношение пространството за маневриране на европейците намалява. Те се нуждаят от САЩ, но Америка, след като ентусиазирано подкрепяше Украйна при Джо Байдън, се превърна първо в колеблив поддръжник, а сега в страна, която вече дори не се преструва, че помага на Киев. Силно се съмнявам, че към 2029 г. дори един бъдещ президент от Демократическата партия би изразходвал политически капитал за война, която по това време ще се води вече от седем години.
Войните обикновено приключват, когато едната страна изчерпи своите запаси от храна, петрол или други критични доставки. Илюзия е да се мисли, че при цена на петрола от 110 долара за барел, вторият по големина производител на петрол в света остава без пари. Войната в крайна сметка ще приключи, най-вероятно с нечисто пълноценно мирно споразумение (dirty peace deal), което ще остави европейците в състояние на шок.
Подозирам, че това ще се случи по време на оставащите две години и три месеца от администрацията на Тръмп. Тръмп е твърде непоследователен, за да се правят подобни прогнози със стопроцентова сигурност. Конкретно обаче съм уверен, че решенията от миналата седмица ще останат в историята като повратната точка в тази война.
Източник: Wolfgang Munchau, Unherd
*Заглавието е на редакцията
