3400 евро за заминаването, работни дни до 15 часа и около 20 000 долара заработени средства – Никола разказва пред "Таралеж" какво се крие зад студентската бригада в Америка
За едни студентската бригада в САЩ е възможност да спечелят пари, за други - шанс да видят места, познати дотогава само от филмите. Програмата Work and Travel предлага нещо повече от сезонна работа - няколко месеца в различна държава, срещи с непознати хора и живот далеч от семейството.
Но колко струва американската мечта и какво остава от нея след последната работна смяна?
Никола е един от българските студенти, които решават да потърсят отговора отвъд Атлантическия океан. За него заминаването не е просто финансово решение, а сбъдване на детска мечта.
"Мечта ми е от малък да посетя САЩ. Беше въпрос на време да се случи. Смятам, че парите не са толкова ключови. Преживяването и хората, които срещаш там, са по-важни", разказва той пред "Таралеж".
Неговата дестинация е Гленууд Спрингс - малък град в щата Колорадо, разположен сред планините на Скалистите планини.
Преди да започне работа обаче, Никола трябва да направи сериозна инвестиция. Подготовката му, включително разходите за програмата, визата, самолетните билети и останалите необходими плащания, възлиза на около 3400 евро.
Само самолетният билет струва приблизително 1100 евро.
Това е един от най-сериозните въпроси пред студентите, които обмислят бригада - дали ще успеят да възстановят вложените средства и да се приберат с печалба.
При Никола основната работа е заплатена с 18,50 долара на час. Работният ден обаче невинаги приключва след стандартна осемчасова смяна.
"Имали сме дни по 14-15 часа работа и наистина човек се изтощава в края на деня, но по време на работа беше забавно и времето минаваше бързо", споделя той.
През престоя си Никола има и допълнителна работа. По думите му общо е изкарал около 20 000 долара, но това не е сумата, която е успял да спести. В нея не са приспаднати разходите за настаняване, храна, лични покупки и други плащания.
Затова и внушителният на пръв поглед доход не може автоматично да се приема за чиста печалба от бригадата.
Разходите не приключват с пристигането в Америка. Студентите трябва да плащат за настаняване, храна и ежедневни нужди, а размерът им може значително да се различава според града и щата.
Никола живее в къща с още девет души, като плаща наем от 115 долара седмично.
"Бяхме 10 човека в една къща. Една част от тях ми станаха големи приятели, друга бяха малко предубедени, негативни, но не мога да се оплача", разказва той.
Преди заминаването си представял Америка като "розова мечта". Реалността обаче се оказала по-различна, особено през първите часове след пристигането.
"Първите часове са малко объркващи. Човек не осъзнава какво се случва и не разбира, че всъщност е там", спомня си Никола.
Едно от най-големите му открития са самите американци. В началото тръгва с известни предубеждения, но постепенно среща хора, с които изгражда близки приятелства.
"Намерих уникални, добри хора, които смятам, че са ми приятели до живот. И до ден днешен се чуваме поне един път на няколко дни", казва той.
Сред най-необичайните за него културни разлики е готовността на непознати хора да започват разговор навсякъде.
"Имаше случаи, в които излизах да тичам в парка, и е много трудно, защото хората не спират да те заговарят. Те са царете на краткия разговор", разказва студентът.
Колкото и интересен да е животът отвъд океана, има неща, които трудно могат да бъдат заменени. За Никола това е българската храна.
"Най-много ми липсваше българската храна със сигурност. На човек му писва от бургери и пържено", признава той.
Въпреки натоварените работни дни успява да осъществи и другата голяма цел на студентската бригада - да пътува.
Сред местата, които посещава, са Гранд Каньон, Лос Анджелис, Лас Вегас и Сан Франциско.
Един спомен обаче остава по-ярък от всички останали.
"Когато отидох на плажа в Лос Анджелис. Беше като приказка, залезът беше уникален, водата на океана беше като чай. Просто беше незабравимо", споделя Никола.
За него това лято не се измерва единствено в изработени часове, долари или посетени градове. То променя начина, по който възприема отговорността, самостоятелността и ежедневните навици.
След завръщането си в България забелязва разлики, които преди не са му правили толкова силно впечатление. Казва, че е станал по-внимателен към чистотата и поддържането на средата около себе си.
А когато трябва да опише преживяването с три думи, избира: "Предизвикателство, отговорност, незабравими спомени".
Никола е категоричен, че би заминал отново.
"Смятам, че всеки човек трябва да отиде там, независимо от крайния резултат. Учи на самостоятелност, отговорност, а самото преживяване е незабравимо", казва той.
Студентската бригада може да донесе значителни доходи, но изисква и сериозна първоначална инвестиция, готовност за интензивна работа и приспособяване към непозната среда.
Историята на Никола показва, че за някои студенти най-ценната печалба не е сумата, с която се прибират у дома, а хората, които срещат, местата, които виждат, и увереността, която придобиват далеч от познатото.
