В Белгия дори и да е прозрачна хартията системата не позволява и капка съмнения
България провежда изключително важни президентски избори, които в международен план ще дадат на Европа ясна представа как се движи външната политика на страната, дали ще се потвърдят подозренията на международните анализатори за курс към Кремъл или ще стоим твърдо зад европейските приоритети.
Във вътрешен план тези избори се очаква да покажат н Брюксел, че не бива да има съмнения относно тяхната прозрачност. Един щрих обаче всява нотка на съмнение и хвърля петно върхуизборния процес.
От ексклузивно видео на „Таралеж“ разбираме, че има технически проблем с прозрачността на бюлетините , на коrто се вижда номерът на избраната президентска двойка. Като прибавим още новините за пияни членове на секционни комисии, сигнали за купен вот и ниска избирателна активност - със сигурност международните делегати има какво да сложат като препоръки към официалните власти.
Официална покана с QR код и без капка съмнения за опороченост.
Българското правителство би било хубаво да погледне някои добри практики на Запад, които отхвърлят всякакви съмнения за злоупотреби, а не да се лутат непрекъснато при всеки следващ вот дали да е машина или на хартия.
Белгия е една от страните, в които традиционно българите редовно гласуват, въпреки че законът позволява и не се налагат санкции за онези, решили да предпочетат пикника и разходката пред бюлетината. За разлика от националното законодателство, белгийското изисква задължително гласуване. Процесът е до такава степендигитализиран, че съмнения за опороченвот няма.
Няма избирателни списъци, няма опашки. Всеки белгийски гражданин получава седмици по-рано на адреса си покана, с която да отиде в точно определена секция. На място хартиената призовка се сканира, а личната карта с чип се поставя в изборната машина. При електронната справка, служителят дава празен плик и посочва бялата стаичка с машините.
В нея след упражняване на вота, от машината излиза един малък къс с обикновен QR код - няма имена, няма зачеркване. Макар и прозрачен, си е просто един код. Хартийката се поставя в плик и отива в изборната урна. А гласът на избирателя вече отчетен и регистриран в съответната избирателна комисия. В края вечерта вотът е ясен, гласовете преброени, единственото нещо е да изтече законоустановения срок и като на Оскаритеда станат ясни новите управляващина деня.
Покана за гласуванес данниза избирателя
Авангардното гласуване в сърцето на Брюксел бе променено още по време на евроизборите през 2024. На 9 юни бе решено да се гласува онлайн и електронно в избирателна секция. 158 фламандски общини, всички в региона Брюксел-столица и тези от пограничната немскоезична общност гласуваха по електронен път, докато всички общини във Валонияпредпочетоха "хартиен" вот в избирателна та секция.
За първи път лица, навършили 16 години ще имаха право да гласуват по тяхно желание на евроизборите. Това стана възможно след направени законодателни поправки, които направиха Белгия четвъртата страна от ЕС (след Малта, Германия и Австрия), която позволява на 16- и 17-годишните да участват в изборите за Европейски парламент. Веднъж регистрирани, младите белгийци са задължени да гласуват. Затова и избирателната активност винаги е висока, а не както се очертава по традиция в България – ниска, безинтересна и повод за политически спекулации, обвинения и подмятания за прехвърлени гласове. Все причини, които дават основание на западната преса да вперва ококорен поглед към изборния процес на София.
Изборите на 25 октомври и сигналите за задкулисни игри се следят от много западни журналисти заедно с провеждащите се парламентарни в съседна Сърбия. „Изборите в България са засенчени от напрегнатата ситуация със сигурността заради скорошни атаки с дронове в Черно море, непосредствено до българското и румънското крайбрежие. Морската заплаха доминира в дебата за това кой лидер може да гарантира необходимите сигурност и стабилност. Въпреки че президентът има предимно церемониална роля, той оказва влияние и върху външната политика“, отбелязва в аналитичен материал нидерландският критичен политематичен сайт НюЕнЕл в навечерието на изборите в двете страни.
Неговият кореспондент Стефан Бос случайно или не набляга на някои фактори от политическата действителност като свободата намедиите, слабости в съдебната система политически зависимости с руската власт. „В много отношения ситуацията напомня на това, което се случваше в Унгария доскоро“, казва Бос.
„Има и проблеми със свободата на медиите. Много независими медии бяха подложени на натиск, а множество критици бяха набелязани. Това не мина добре, меко казано“.
Само да припомня, че такива подмятания имаше и при избора на Румен Радев като председател. Очевидно западната преса все още не се е отърсила от калъпа за сравненияс модела Орбан.
Специално за „Таралеж“ от Брюксел, Апостол Апостолов
