Журналистът Николай Станоев пред Таралеж: От над 80 години ООН не е допуснала избухването на Трета световна война

Досега от над 80 години ООН не е допуснала избухването на Трета световна война. Това заяви пред Таралеж журналистът Николай Станоев.

Сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се проведе на фона на много сериозни геополитически кризи в света и все повече разногласия между големите сили.

Журналистът, дългогодишен редактор в Дирекция Международна информация на БТА, коментира доколко ООН може да бъде посредник за постигане на мир в различните горещи точки по света, като се има предвид че постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН имат противоположни интереси. 

"За съжаление, както каза на Сесията и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, през изминалата година в света има около 60 конфликта – рекорден брой след Втората световна война. ООН има 193 страни-членки, което означава, че около една трета от държавите по света са засегнати от военен конфликт по един или друг начин пряко, не говорим за косвените последици, от които на практика няма страна, която да не е засегната", каза Станоев.

"На фона на тези тревожни развития и на пожеланията от трибуната на ООН за мир, сътрудничество и т.н. в общи линии в същото време както Гутериш, така и председателят на 81-ата сесия на Общото събрание на ООН – външният министър на Бангладеш Халилур Рахман признаха, че световната организация е слаба, не може да свърши работата, за която е създадена, има нужда от реформи". 

По думите на журналиста също така проблем е и недофинансирането.

"САЩ, които са големият вносител на бюджета на ООН, по време на управлението на президента Доналд Тръмп спряха редица плащания. Основният препъни камък е точно геополитическото противопоставяне, което блокира работата на Съвета за сигурност на ООН – най-важният орган на ООН, който е натоварен именно с поддържането на мира и сигурността. Мнозина критикуват за това неговата структура и механизъм за вземане на решенията, които отразяват периода на Студената война. На практика реформа от години е блокирана, което при редица конфликти, които бушуват по света, страните, които са с право на вето, го използват. Така на практика не позволяват на организацията да си върши работата. 

От трибуната на ООН се чуха много призиви за реформи, така че ООН да отговаря на съвременните реалности – от една страна както за разширяването на състава на Съвета за сигурност с нови сили като Германия, Индия, Бразилия, така и с африкански държави – континент, който се развива бързо и като увеличаване на населението и като икономическо развитие, но предвид интересите на големите страни, които имат право на вето, едва ли в близко бъдеще ще има реални резултати. 

За другия призив на реформа за отпадане на правото на вето пък там според мен шансът да бъде взето такова решение на практика е минимален в близко бъдеще, тъй като при това сериозно геополитическо противопоставяне страните, които разполагат с право на вето – например Русия, нямат никакъв интерес да се откажат от него, тъй като така ще бъдат засегнати техните интереси – например в Украйна".

"С Русия конкретно можеше да така да стане и в Сирия по време на гражданската война, когато Русия крепеше дълги години президента Башар Асад", каза журналистът.

"Така че, за съжаление тези призиви за реформи аз не очаквам да доведат до реални резултати в скоро време. Все пак историята показва, че ООН поне досега за повече от 80 години не допусна избухването на Трета световна война.

Студената война между САЩ и СССР в крайна сметка не премина в горещ конфликт.

ООН поне в това отношение изпълнява част от своите задачи, още повече, че историята показва, че нейният предшественик – Обществото на народите, създадено след Първата световна война, само 20 години по-късно на практика спира да функционира и избухва Втората световна война с всички предишни последици.

Затова засега поне ООН успява донякъде да балансира между големите страни и да предотврати поне това.

Мандатът на сегашния генерален секретар изтича в края на годината и много любопитен е изборът на неговия наследник, тъй като на практика трябва да има консенсус между петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Такъв засега не се вижда, при предварителните гласувания няма отявлен фаворит, така че може би ще е някаква консенсусна фигура, която ще е приемлива. По принцип по негласна договорка следващият генерален секретар на ООН трябва да е представител на Латинска Америка, друг любопитен факт е, че никога досега жена не е заемала поста. Така че се очаква следващият генерален секретар да е представител на Латинска Америка и евентуално да е жена. 

При избора на сегашния генерален секретар беше ред на Източна Европа (тогава и България имаше две кандидатки), само че поради редица разминавания и началото на това геополитическо напрежение, в крайна сметка изборът падна върху консенсусната фигура на бившия португалски премиер Антониу Гутериш. Така че и сега не е ясно какво ще се случи".

Относно посланията на България, отправени от президента Илияна Йотова по време на участието й в последната сесия на Общото събрание на ООН, журналистът посочи, че тя е отправила традиционните послания за мир.

"Президентът Йотова постави акцент върху сигурността в Черно море – регион, който пряко ни касае, тъй като България е черноморска страна. Междувременно всички видяха атаките срещу кораби в изключителната икономическа зона на страната.

България, винаги, откакто е член на ООН от 71 години, е активен поддръжник на запазването на международния мир и стабилност. Така че България в това отношение е стабилен и предвидим член на ООН. Президентът Илияна Йотова продължи тази линия. Тя критикува ЕС, че не е достатъчно активен за мирно уреждане в Украйна, отправи призиви за мирно решение и уреждане на конфликта по пътя на преговори. Съответно последваха и реакции, отразяващи вътрешнополитическото разделение и различните позиции за конфликта в Украйна".