Криминалният психолог Даниел Генков пред Таралеж: Да не превръщаме страха от педофили в оправдание за тълпата, която иска сама да раздава правосъдие
Екипът на Асес и криминалният психолог Тодор Тодоров започнаха петиция за пълна забрана на TikTok в България и ограничаване на достъпа до социални мрежи за лица под 16 години
Започна петиция за пълна забрана на TikTok в България и ограничаване на достъпа до социални мрежи за лица под 16 години. Инициативата е на Assess. Ltd и YouTube канала „ЗАД МАСКАТА“ и настоява за законодателни мерки за защита на децата.
Екипът на ТАРАЛЕЖ се свърза с Assess. Ltd, а на нашите въпроси отговори криминалният психолог Даниел Генков.
Още през 2022 г. криминалният психолог Тодор Тодоров предупреждава за последиците от т.нар. „лов на педофили“. Защо тази „аларма“ остана нечута от институциите?
Като общество имаме един много сериозен проблем – реагираме след трагедията, а не действаме превантивно. Докато няма жертва, няма обществен натиск, няма камери и няма политически дивидент, превенцията остава на заден план. Т.нар. „лов на педофили“ е особено опасен, когато се превръща в саморазправа и производство на съдържание за социалните мрежи. Много често подобни организации и групи рационализират садистичните си импулси зад привидно “благородни каузи”.
Когато ние като професионалисти предупреждаваме за подобен процес, държавата трябва да чуе предупреждението, преди да се стигне до следващата трагедия.
Австралия вече даде обратна връзка за забраната на социалните мрежи за младежи и тя не е положителна. Не очаквате ли, че техническите предизвикателства ще бъдат проблем и у нас?
Разбира се, че ще бъдат проблем. И който твърди обратното, просто не познава технологичната среда. Австралийският модел е много важен именно защото показва, че законът сам по себе си не решава проблема. От 10 декември 2025 г. там платформите трябва да предприемат разумни мерки, за да не позволяват на лица под 16 години да поддържат акаунти. Но през 2026 г. вече има сериозни въпроси за ефективността на прилагането. Проучвания и проверки показват, че значителна част от непълнолетните продължават да използват социални мрежи, а технологиите за проверка на възрастта могат да бъдат заобикаляни. Това обаче не означава, че идеята е грешна. Означава, че не трябва да си представяме забраната като натискане на един бутон.
Ако България предприеме подобна стъпка, трябва предварително да има отговор на няколко въпроса: как ще се установява възрастта, как ще се защитават личните данни, какво ще се прави при грешно блокиран профил, как ще се предотвратяват заобикалящите механизми и кой ще контролира платформите.
Ако петицията се окаже успешна, на какъв конкретен резултат се надявате?
Не очакваме една петиция магически да реши проблема. Очакваме да поставим въпроси за обществен дебат, а държавата - в позиция, в която вече не може да казва, че това е проблем на родителите. Не може да вменяваме единствено цялата отговорност на семейството. Ние от Асес се надяваме на конкретна държавна политика за защита на децата онлайн – с ясни правила за платформите, реален контрол, механизми за проверка на възрастта, бърза реакция при сексуално посегателство и експлоатация и много по-сериозна превенция.
Проследявайки вашия канал „Зад маската“, темата за педофилите е акцент в работата ви. Какъв е изводът дотук? Ударихме ли „дъното“ като общество по този показател?
Не бихме казали, че сме ударили дъното. По-опасното е, че започваме да свикваме с неща, с които никога не трябва да свикваме. Когато сексуалното посегателство над дете започне да се възприема като поредната новина, ние вече имаме обществен проблем. Ако насилието започне да се превръща в съдържание, което носи гледания, лайкове и последователи, проблемът става още по-дълбок. И трябва да направим още една важна разлика – да не превръщаме страха от педофили в оправдание за тълпата, която иска сама да раздава правосъдие.
Петицията е апел за действие от страна на държавата. Ами родителите?
Родителят не може да делегира възпитанието на детето на държавата, полицията, училището или TikTok. Ако едно 11-годишно дете има смартфон, неограничен интернет и профили във всички възможни платформи, а родителят не знае с кого разговаря, какво гледа и какво му се случва, тогава проблемът не е само технологичен. Родителството в дигиталната епоха означава дигитална компетентност. Не е достатъчно да кажеш: „Не говори с непознати.“ Трябва да знаеш как работят платформите, как се изгражда доверие онлайн, какво представлява grooming-ът, как се използват интимни снимки за манипулация и какви поведенчески промени трябва да направят впечатление на родителя.
Темата „Петрохан“ избледня от дневния ред на българина, това вероятно ще стане и с убийството на Георги Кузев. Какво обаче от този казус не бива никога да забравяме?
„Петрохан“ беше поредният пример колко бързо обществото може да премине от шок към забрава. Още в първите дни около случая имаше огромен поток от версии, спекулации и конспиративни обяснения, докато разследването все още беше в начална фаза. В криминалната психология фактите винаги трябва да стоят преди интерпретацията.
Що се отнася до Георги Кузев – не трябва да помним само самото престъпление. Трябва да помним какво ни казва то за агресията сред младите, груповата динамика и чувството за безнаказаност.
Има и поддръжници на обвинените за убийството тийнейджъри. Как си го обяснявате?
В този случай, както и в много други, не бива да изключваме ролята на т.нар. „трол ферми“ и фалшивите социални профили, които активно формират обществени нагласи. Те създават токсични коментари и правят внушения, които в немалка степен могат да бъдат генерирани с помощта на изкуствен интелект.
Това е изключително притеснително явление, защото допринася за поляризацията на общественото мнение, особено в социалните мрежи. Чрез координирано разпространение на определени послания може да се създаде усещането, че дадена позиция е много по-масово подкрепяна или отхвърляна, отколкото е в действителност.
Подобни механизми могат да бъдат използвани от определени кръгове за създаване на обществено напрежение и конфликт. В основата на този процес стои и начинът, по който функционират алгоритмите на социалните платформи – те често усилват съдържание, което предизвиква силни емоционални реакции, защото именно то задържа вниманието на потребителите.
