Мартин Георгиев, изпълнителен директор на Електрохолд Трейд: Бъдещето няма да принадлежи на този, който притежава батерия, а на този, който я управлява най-добре

"Батериите не са риск за системата, а точно обратното – те могат да бъдат един от най-бързите балансьори. В Електрохолд използваме търговски системите на нашите клиенти с една от най-високо функционалните платформи, която ни позволява да извършваме над 7 хиляди сделки дневно"

Това заяви в специално интервю за ТАРАЛЕЖ изпълнителният директор на Електрохолд Трейд Мартин Георгиев.

България вече разполага със значително повече работещ батериен капацитет, отколкото водещите европейски прогнози очакват за края на 2026 г. Как си го обяснявате?

Това е резултат от много бързо съвпадение на технологични, пазарни и регулаторни фактори. Благодарение на доброто си географско положение България натрупа значителен обем фотоволтаични мощности и много бързо се появи необходимостта произведената през слънчевите часове евтина енергия да бъде премествана към часовете, когато системата реално има нужда от нея.

Затова батериите при нас не се появиха като технология, която търси приложение, а като решение на вече съществуващ пазарен проблем. Днес говорим за над 4500 MW инсталирана мощност и близо 15 000 MWh капацитет за съхранение.

Какво направи България толкова привлекателна за инвестиции в батерии – субсидиите по ПВУ, големият дял на соларите, ценовите разлики или комбинация от всичко това?

По-скоро комбинацията от всички тези фактори, както и предприемаческият дух на инвеститорите в страната. Финансирането безспорно ускорява инвестиционния процес, но една субсидия сама по себе си не може да създаде устойчив бизнес модел. Основният икономически стимул идва от структурата на пазара и от уменията да се участва успешно в този пазар.

България успя за много кратък период да направи преход от система с голямо количество евтина слънчева енергия през деня към система, която може да съхрани част от тази енергия и да я използва в часовете, когато е най-необходима и ценна. В определени вечерни часове батериите отдават над 3000 MW за период до пет часа. Така излишната слънчева енергия през деня вече не се губи, а се съхранява и изнася по време на вечерните пикове.

Само разликата между евтината дневна енергия и реализацията ѝ във вечерните часове носи над 1 млн. евро дневно за българската икономика.

Като всяка нова технология има предизвикателства при навлизането ѝ. Кои са предизвикателствата в този сегмент?

Най-голямото предизвикателство е, че батерията не е пасивен производствен актив. Тя трябва непрекъснато да бъде управлявана и някой да взима решение кога да зарежда, кога да разрежда и на кой пазар да участва.

С навлизането на няколко хиляди мегавата батерии търговията става много по-динамична.

Това изисква 24-часово управление, много сериозна експертиза, отлични професионалисти и модерни високотехнологични системи. Следващото предизвикателство е пазарните и регулаторните правила да се развиват със същата скорост, с която се развива технологията.

Определяте търговията в сектора в миналото като „статична“, докато в момента – като „високочестотна“. Какво имате предвид?

Преди години значителна част от търговията можеше да се планира относително предварително – имахме по-предвидим производствен профил и по-малки изменения в рамките на деня.

Сега една и съща система е с много променлив баланс, който може в рамките на няколко часа да премине от значим излишък на електроенергия към сериозен дефицит. При над 3000 MW отдаване в определени вечерни часове вече говорим за ресурс надвишаващ с 50% мощността на АЕЦ Козлодуй.

За да управляват пълноценно системите за съхранение и да допринасят ефективно за енергийната система и пазар, се изискват технологични системи за надеждно управление в реално време. Системите следят множество параметри на пазара, системата и съоръженията, участват динамично в краткосрочните пазари, за да реагират на динамиката на пазара. За пример, в Електрохолд управляваме търговски системите на нашите клиенти с една от най-високо функционалните платформи, която ни позволява да извършваме над 7 хиляди сделки дневно, което е обуславя високочестотния аспект на ефективното управление.

Колко години в момента е реалистичният срок за възвращаемост на една голяма батерийна система в България – със субсидия и без субсидия?

Трудно е да се дефинира типов срок за възвращаемост на инвестицията в система за съхранение на енергия, защото всеки проект има своите специфики и комплексност, което води до различни инвестиционни разходи. При настоящите пазарни условия и цена на капитала, мисля че може да се говори за възвращаемост на инвестициите в период от 5-8 години.

Това обаче не е универсална формула. При батериите доходността зависи изключително много от начина, по който активът се управлява – колко ефективно се използват разликите между дневните и вечерните цени, участието на различните пазарни сегменти, броя и дълбочината на циклите, както и от бъдещото развитие на конкуренцията.

Днес условията са много добри, защото ценовите разлики в рамките на деня са значителни. Но с навлизането на още батерии самите те постепенно ще изглаждат тези разлики. Затова един устойчив проект не трябва да разчита само на арбитража между евтини обедни и скъпи вечерни часове, а на комбинация от различни източници на приходи. Очаквам, че с развитие и насищане на пазара, в дългосрочен план печеливши и устойчиви ще бъдат преди всичко добре конфигурираните и професионално управлявани активи.

Държавата в лицето на КЕВР предлага промени в правилата за участие на системите за съхранение. Кои според вас са най-важни и какво все още липсва?

Основният принцип трябва да бъде батериите да могат да участват пълноценно на пазара, но едновременно с това да бъдат интегрирани в електроенергийната система по начин, който гарантира нейната сигурност и стабилност.

Батерията е особен актив – в един момент е потребител, когато зарежда, а в следващия може много бързо да се превърне в производител и да отдава значителна мощност към мрежата. Именно тази скорост е едно от големите ѝ предимства, но при вече инсталирани над 5 хиляди мегавата тя поставя и нови изисквания към управлението на системата.

Затова според мен е важно да има ясни технически стандарти за присъединяване и работа на системите за съхранение, изисквания към системите за управление,  обмен на данни и прогнозиране, както и възможност тези активи да бъдат управлявани и координирани по професионален и отговорен начин – включително чрез агрегатори и при предоставяне на услуги на системния оператор.

При 5000 MW батерии това вече не е нишов въпрос. Ако голям брой системи започнат едновременно да зареждат или да отдават енергия, водени единствено от един и същ пазарен сигнал, това само по себе си може да създаде сериозни изменения в баланса на системата. Затова трябва да имаме достатъчна видимост върху поведението на тези мощности и инструменти за тяхното координирано участие.

Тук всъщност е и голямата възможност. Професионално управляваните батерии не са риск за системата, а точно обратното – те могат да бъдат един от най-бързите ресурси за балансиране, да реагират при недостиг или излишък на електроенергия и да подпомагат интеграцията на все повече ВЕИ.

Затова регулацията трябва да постигне баланс -  да не ограничава икономическата логика на батериите и свободното им участие на пазара, но същевременно да гарантира, че с увеличаването на този капацитет системният оператор разполага с необходимата информация, технически стандарти и механизми за координация. Според мен именно това е една от най-важните следващи стъпки в развитието на пазара.

Как влияят батериите върху крайната цена на електроенергията за индустрията? Може ли по-големият капацитет за съхранение реално да направи цените за бизнеса по-предвидими?

Вече наблюдаваме силен конкретен ефект върху пазара на едро. Във вечерните часове, когато в съседни държави има недостиг и цените се покачват, българските батерии разреждат съхранената  през деня енергия с което задоволяват нуждите от ценна енергия в България, а излишъците се споделят и със съседните страни

Измеримият ефект от  батериите това лято е, че вечерните цени на борсата в България са значително по-ниски от тези в Румъния, което води до 10–12% по-ниски цени на електроенергията от тези в Румъния. Това е реална полза и конкурентно предимство за българския бизнес.

Батериите няма да премахнат волатилността, но могат значително да намалят най-екстремните ценови движения. Те съхраняват енергия, когато тя е в излишък и евтина, и я връщат в системата, когато е дефицитна и скъпа.

Колкото повече гъвкавост има системата, толкова по-малка е зависимостта ни от краткотрайни дефицити и екстремни ценови пикове. А това е важно не само за нивото на цената, но и за нейната предвидимост за индустрията.

Къде е България спрямо Румъния, Гърция и останалите пазари в региона? Вече виждаме данни от това лято и проблемите с нивата на река Дунав, че страната ни изнася рекордно, особено за Румъния.

В момента България е в изключително добра позиция в региона. Това лято много ясно показа защо е важно една електроенергийна система да има диверсифициран микс и достатъчно гъвкавост.

Ниското ниво на Дунав и високата температура създадоха сериозни затруднения за производството в Румъния и други държави в Централна и Източна Европа. В същото време България разполага с ядрен базов товар, добри водни запаси във ВЕЦ, значително соларно производство и вече огромен обем системи за съхранение.

Това ни позволи не само да запазим стабилността на собствената система, но и да изнасяме значителни количества електроенергия. През юли България достигна исторически рекорд по износ.

В този смисъл определението, че България се превърна в „батерията на региона“, е съвсем буквално. През деня можем да съхраняваме излишната евтина енергия, а вечер да я предоставяме там, където има дефицит. Така страната ни изпълнява все по-важна балансираща функция за целия регион.

Секторът е доста динамичен и 10-годишна прогноза не стои адекватно. Как очаквате да изглежда българският пазар след две-три години – колко от сегашните проекти ще бъдат действително печеливши?

Две-три години действително са много по-разумен хоризонт за реалистични прогнози, защото секторът се променя с изключително динамично.

Очаквам системите за съхранение да бъдат естествен елемент от енергийната система. Същевременно с увеличаването на капацитета конкуренцията между самите батерии ще се увеличава. Това постепенно ще намалява част от много високите ценови разлики, които днес правят някои бизнес модели особено атрактивни.

Затова не смятам, че всички проекти автоматично ще бъдат еднакво печеливши. Голямата разлика ще идва от начина, по който се управляват. Ще печелят активите с добра техническа конфигурация, правилно позициониране и професионално търговско управление на различните пазарни сегменти.

Вече виждаме колко динамична е средата – геополитика, екстремни температури, нивата на реките и състоянието на производствените мощности в съседните държави могат за дни да променят регионалния енергиен баланс.

Затова бъдещето няма да принадлежи просто на този, който притежава батерия, а на този, който може да я управлява най-добре. В един все по-динамичен електроенергиен пазар именно гъвкавостта, технологиите и професионалното управление ще гарантират конкурентните предимства.

***

Инж. Мартин Георгиев е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Електрохолд Трейд. Преди това заема позицията главен оперативен директор на компанията. В периода май 2022 г. – март 2025 г. е изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК) и член на Съвета на директорите на ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3. Електрохолд Трейд е първият лицензиран търговец на електрическа енергия в България на крайни клиенти. От създаването си през 2005 г. до 2025 г. компанията е доставила близо 60 млрд. kWh електрическа енергия.