Той казва, че това не било изненадващо решение от страна на системата: хардлайнерите считат Хасан Хомейни за политически неблагонадежден. "Все пак той ходеше с дънки, имаше над милион последователи в Инстаграм, попържваше режима с коментари като този, че управление, което не слуша хората, е обречено, а отгоре на всичко се срещна и с американци през 2019-та година (в Иракски кюрдистан, според информации, изтекли тогава в израелските медии). Нищо от това не е аргумент в полза на политическата му кариера", посочва Мартин Табаков.

 

И като сол към раната – Хасан, който като юноша предпочитал да тича след топката, вместо да зубри Корана (играел е като защитник, не успях да разбера кой крак му е по-силният), е от този сорт ентусиазирани фенове на футболния Естеглал, които хората биха определили като лумпени, ако дядото не беше Рухола. От всички възможни клубове, родословният филиз на ръководителя на революцията и създателя на ислямската република е избрал точно Естеглал ("сините момчета от Техеран"). Или „отборът на короната”, както е бил известен клуба преди ислямската революция от 1979-та г. – с неговата фен база от някогашния монархически елит, армията и средната градска класа (за разлика от червения градски съперник Персеполис, за който стискат палци работниците и широкото селячеството).

 

"С Естеглал и любовта към футбола има една трагична история от 2019-та г. Предвид това, че посещението на футболни мачове към онази дата бе забранено за жени, 29-годишната Сахар Ходаяри, която обича Естеглал (обичащата персийка е друга категория жена), се преоблича като мъж, в опит да влезе на стадиона на любимия си клуб. Хващат я. Отива в съда. Казват й – шест години затвор. Кой може шест години без Естеглал? Сахар се самозапалва и умира от раните си. Сега името Ходаяри може да не е толкова популярно, но всички знаят кое е „синьото момиче”. „Искаме честна игра”, казваше често Хасан Хомейни. И оставяше на режима да се чуди дали пак говори за футбол или за политика", посочва Табаков.

 

Възпрепятстването на Хасан Хомейни от участие в изборни длъжности може да не беше изненадващо решение през 2016-та г., но все пак бе смело такова: той бе „любимият внук” на Рухола Хомейни и по силата на роднинството си има „революционна кръв”, казва Табаков и допълва: "Но как, в името на дядото, се запушва устата на внука? При положение, че никой инквизитор не е по-Хомейни от Хасан? Затова режимът гледаше на него като на неудобство, с което просто трябва да свикнеш – нещо като трето зърно или белег на задника."

 

"Формалният повод е, че името на Хасан Хомейни сега се актуализира като един от кандидатите да наследят убития Али Хаменей. Не знам доколко да вярвам на една информация от американска медия, че Хасан е сред тримата потенциални наследници на аятолаха, посочени от самия него. Но видях, че в последното време Хасан е допускан да взема участие в различни публични активности, включително и замествайки Хаменей по-рано този месец в един ритуал със символно значение („Клетвата на Хомафаран“, в която дни преди падането на управлението на шаха негови военни дават клетва за вярност към Рухола Хомейни). Виждам и че сред имената, които циркулират като наследници, Хасан е сред най-външните елементи", коментира международният анализатор.

 

Истинският повод за тези кратки щрихи е „синьото момиче” от Техеран. Не знам дали следващият аятолах на Иран ще носи дънки. Но съм наясно, че една персийка няма проблем да сложи панталон и мустаци, ако обичта й го повелява, завършва Мартин Табаков.