АП/БТА

Двойният подход на Стармър – съчетание между социалдемократически мерки и политики, насочени към опасенията на десните избиратели – е замислен да стабилизира управлението

По време на годишния конгрес на Лейбъристката партия в Ливърпул този уикенд британският премиер Киър Стармър представи обновена стратегия, целяща да укрепи лявоцентристкото управление на страната на фона на засилената популистка реторика от крайнодясната формация „Реформирай Обединеното кралство“, съобщава „Гардиън“. В условията на нарастващо обществено напрежение, свързано с имиграцията, идентичността и икономическата несигурност, Стармър се опита да предложи решения на проблемите, които стимулират растящата популярност на партията на Найджъл Фараж, без да възприема позициите на крайната десница, отбелязва изданието.

Сред новите приоритети в програмата на лейбъристите се открояват: ускоряване на процеса по връщане на железопътния транспорт под държавен контрол, въвеждане на национална система за цифрови лични карти, разширяване на обхвата на инициативата за безплатни закуски в училищата и въвеждане на по-строги проверки за имигранти. „Гардиън“ коментира, че Стармър е представил програмата като шанс за лейбъристите да се противопоставят на „токсичното разделение и упадък“, подхранвани от „Реформирай Обединеното кралство“.

След колапса на Консервативната партия на изборите през 2024 г. „Реформирай Обединеното кралство“ печели все повече подкрепа сред избиратели, разочаровани от традиционните политически сили, подчертава Би Би Си. Причина за това са страховете от нелегалната миграция, постоянното поскъпване на живота и усещането за разпад на националната идентичност. Анализатори смятат, че именно тези теми са позволили на партията на Фараж да привлече работнически и периферни избиратели, които преди са били опора както на лейбъристите, така и на консерваторите.

Идеята за национализация на железниците, която отдавна е част от лейбъристката платформа, в новата стратегия на Стармър се превръща от лозунг на левите фракции в централен елемент от управленската визия, пише Би Би Си. Планът предвижда железопътните компании да преминат под обществен контрол при изтичане на действащите договори, като целта е стимулиране на инвестиции, понижаване на цените на билетите и повишаване на качеството на услугите. Делегатите на конгреса подкрепиха масово този подход, превръщайки го в основна партийна политика.

Същевременно предложението за цифрови лични карти породи остра полемика, отбелязва „Индипендънт“. До 2029 г. всички пълнолетни, работещи законно във Великобритания, трябва да притежават такъв документ. Правителството твърди, че мярката ще намали нелегалната заетост и ще улесни достъпа до услуги, но критиците предупреждават за заплахи срещу личните данни и прекомерна държавна намеса. Макар проучванията да показват подкрепа от мнозинството граждани, опозицията остава сериозна, особено сред правозащитни организации.

Основното послание на Стармър на конгреса бе, че Лейбъристката партия ще следва прагматичен път, съчетаващ социална справедливост и отговор на обществените тревоги, пише „Гардиън“. Национализацията на железниците се представя като решение на проблемите с постоянните закъснения, отменените влакове и високите цени, докато цифровите карти за самоличност се рекламират като инструмент за справяне със страховете, използвани от популистите.

Но именно този план за цифрови документи срещна най-сериозни възражения: повече от 1,6 милиона души вече подписаха петиция против него, а експерти предупредиха за рискове в сферата на киберсигурността, съобщава „Джи Би Нюз“. Найджъл Фараж също атакува идеята, определяйки я като заплаха за свободата и пример за „прекомерна власт на държавата“.

По данни на „Джи Би Нюз“ стратегията на партията на Фараж е да убеди обществото, че лейбъристите не само са неспособни да решат класическите социални проблеми – като разходите за живот и бедността – но и тласкат страната към централизирано управление, което застрашава гражданските права.

Според „Индипендънт“ Лейбъристката партия чрез новата си платформа се стреми да си върне доверието на избиратели, които се чувстват изоставени. В същото време обаче защитниците на човешките права предупреждават, че предложението за цифрови карти може да отблъсне голяма част от обществото. Прогресивните избиратели вероятно ще оценят политиките за национализация и социални грижи, но съществува опасност партията да изглежда като че ли отстъпва на популистите, възприемайки част от техния дневен ред.

Двойният подход на Стармър – съчетание между социалдемократически мерки и политики, насочени към опасенията на десните избиратели – е замислен да стабилизира управлението, коментира „Гардиън“. Но той крие и сериозни рискове: ако реформите в железопътния транспорт или въвеждането на цифрови лични карти се провалят, доверието към лейбъристите може да бъде тежко разклатено. В условията на ерозиращо доверие в институциите успехът или провалът на тези политики ще се окаже решаващ.

„Индипендънт“ допълва, че предложенията на лейбъристите имат потенциал да укрепят позициите на партията сред хората, търсещи конкретни решения на ежедневни проблеми като транспорт, разходи за живот и миграция. В същото време обаче има риск да се задълбочат културните разделения. В етнически смесените общности цифровите карти могат да предизвикат подозрение, а в консервативните среди – национализацията да се възприеме като атака срещу свободния пазар. Междинните избори през 2026 г. ще покажат как тези противоречия ще се отразят върху електоралната подкрепа.

В европейски план стратегията на Стармър е също толкова значима, тъй като отразява дилемата пред традиционните партии – дали да усвоят част от популистките идеи или да защитят категорично либералните ценности. Изборът ще има последици за демократичното бъдеще на редица страни, изправени пред сходни предизвикателства.

„Индипендънт“ заключава, че ако лейбъристите реализират своите ключови реформи – въвеждането на цифрови лични карти без нарушаване на правата, модернизацията на железопътния транспорт и подобрения в социалните услуги – това може да консолидира управлението им. В противен случай всяко впечатление за прекомерна държавна власт или управленски провал би могло да даде нов тласък на популистката десница. Изминалите и предстоящите месеци ще бъдат тест дали лявоцентристите ще се превърнат в стабилна бариера срещу популизма или ще бъдат погълнати от неговия възход.

Източник:БТА

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев