Според Вълканов предложените мерки носят и имиджов риск за България като инвестиционна дестинация
Предложението за облагане с 33% на т.нар. свръхпечалба на телекоми, банки, застрахователи и търговски вериги предизвиква сериозни критики от страна на Българското сдружение за модерна търговия.
„Това за мен е най-голямата грешка, тъй като се търси свръхпечалба в търговските вериги. Особено през 2027 година, когато всички тези административни ограничения влязоха в сила, това е абсолютно нонсенс“, заяви Николай Вълканов пред НОВА ТВ.
По думите му проблемът идва от начина, по който се изчислява т.нар. свръхпечалба. Според него се сравняват абсолютни стойности, без да се отчита развитието на бизнеса, направените инвестиции и създадените работни места.
„Ако печалбата ви е била, образно казано, 100 милиона през базисния период, а към 2027 година е 150 милиона, разликата ще бъде обложена с една трета. Но ако тези 150 милиона са продукт на вашите инвестиции в българската икономика, ако сте разширили магазините си, създали сте нови работни места, държавата не го отчита“.
Вълканов подчерта, че при търговията на дребно печалбата трябва да се разглежда като процент от приходите, а не само като абсолютна сума.
Според Вълканов по-високата печалба може да е пряк резултат от разрастването на бизнеса – откриване на нови магазини, изграждане на логистични бази и създаване на нови работни места.
„Това не е данък свръхпечалба. Това е извънреден данък, специално в нашия случай. Ще се обложи изрядният данъкоплатец, който е инвестирал в българската икономика и е създал работни места“.
По думите му около 9 от всеки 10 евро печалба в модерната търговия се реинвестират обратно в страната. Вълканов даде за пример и операторите на ваучери за храна, където според него държавата предстои да увеличи значително обема на бизнеса.
„Ако премиерът реши да провери печалбите на операторите, на които се е решил да даде два пъти повече бизнес, там може би може да вземе по-голям данък свръхпечалба, отколкото от търговията на дребно“.
Той обърна внимание и на факта, че ваучерите за храна са по-скъп инструмент за обработка от страна на търговците в сравнение с плащанията в брой или с банкови карти.
Според Вълканов предложените мерки носят и имиджов риск за България като инвестиционна дестинация.
„Това е лош сигнал за инвеститорите, за изрядните данъкоплатци, за тези, които са влагали в българската икономика през последните седем години и са създавали нови работни места“.
Той коментира и натрупването на нови регулации, регистри и контролни механизми, които според бизнеса увеличават административната тежест.
„Всичко, което държавата прави по отношение на веригите – регистри, една методика, друга методика, сега свръхпечалба – създава един административен ад за бизнеса“.
Според него допълнителните изисквания ще изискват сериозни инвестиции от компаниите, като част от тези разходи в крайна сметка могат да се отразят и върху потребителите.
Вълканов постави под въпрос и целта на въвеждането на новите механизми за проследимост и контрол.
„Целта може да е различна, но когато се концентрират такива свръхпълномощия в даден контролен орган, за него става мотивиращо да използва тази информация по различни начини, които не са свързани с директната приложимост по закона“.
По думите му въпросът не е единствено в това каква информация ще събира държавата, а и как ще бъде използвана тя впоследствие. На фона на обсъжданите промени Вълканов посочи, че според неговата оценка само една от големите търговски вериги може да попадне под действието на извънредния данък заради бързото развитие на бизнеса си, докато за останалите това не би било приложимо.
Той настоява при определянето на „свръхпечалба“ да се вземат предвид не само абсолютните финансови резултати, но и инвестициите, разширяването на бизнеса, увеличаването на оборотите и създадените работни места.
