Гюров заяви, че очаква подкрепа и от избиратели на ГЕРБ, въпреки че партията няма собствен кандидат за президент
Кандидатът за президент Андрей Гюров, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, определи Илияна Йотова като основния си опонент в предстоящата президентска кампания.
„Естествено, основният опонент тук е действащият президент. Първо, като чисто институционално присъствие виждаме госпожа Йотова навсякъде из страната. Второ, влизайки от позицията на действащ президент, тя носи със себе си и рейтинга на самата институция. Затова е съвсем нормално погледите да бъдат обърнати натам“, заяви Гюров пред БТВ.
Гюров постави акцент върху независимостта на президента и способността му да изразява собствена позиция, когато смята, че управлението се движи в посока, която не е в интерес на гражданите. Според него друга ключова роля на държавния глава е да бъде близо до хората и да чува проблемите им.
„Едно от най-големите правомощия на българския президент е да бъде усилвател на гласа на хората – да чува какви са техните проблеми, да ги поставя във фокуса на общественото внимание и да изисква решение за тях“.
На въпрос как ще разшири подкрепата си извън традиционния електорат на „градската десница“, Гюров посочи, че Инициативният комитет зад кандидатурата му е изграден на граждански принцип.
„Имаме представители както на национално, така и на регионално ниво – хора, които дълги години са били обществени авторитети в своите професии. Имаме учители, лекари, хора от културните среди, които дълги години са страняли от политиката, защото политиката доведе до умора у хората“.
Гюров призна, че има политическо минало, включително като председател на парламентарна група, но заяви, че действията му са показали независимост от партийни централи. Той даде за пример работата си като служебен министър-председател.
„Вече съм показал не с думи, а с действия как работя като човек, който не се ръководи от политически пристрастия и партийни централи“.
На въпрос какви са били отношенията му с Илияна Йотова по време на периода, в който тя го е назначила за служебен премиер, Гюров отговори:
„Работихме много добре с госпожа Йотова институционално, в добро взаимодействие. Не сме имали никакви проблеми и противоречия. Институциите трябва да работят заедно в интерес на гражданите. Всеки в рамките на своите правомощия прави това, което е необходимо. В крайна сметка трябва да има диалог и трябва да поставим общите цели над теснопартийните или предизборните интереси“.
Гюров заяви, че очаква подкрепа и от избиратели на ГЕРБ, въпреки че партията няма собствен кандидат за президент.
„Моите впечатления са, че точно тези избиратели припознават нашата платформа, припознават работата, която сме свършили досега и заявките, които правим“.
На въпрос дали при евентуален балотаж би потърсил подкрепа от ГЕРБ, той заяви, че инициативният комитет не е търсил формално подкрепа от нито една политическа формация.
„Обръщаме се към избирателите и към гражданите на базата на принципи и идеи, които предлагаме за развитието на България“.
По думите му именно по този начин кандидатурата му може да разшири подкрепата си извън партийните граници.
„Един президент като такъв е президент на всички българи, независимо от техните партийни принадлежности или от това дали са от столицата, или от някое друго населено място“.
Андрей Гюров коментира и спора около рамковото споразумение, подписано от служебно правителство, като подчерта, че документът не представлява договор и не изисква решение на Народното събрание.
„Споразумението е стигнало до Народното събрание и е върнато обратно към Министерския съвет от председателя на Народното събрание със забележката, че подписването на такова споразумение, което не е договор, а само рамково споразумение, е изцяло в правомощията на Министерския съвет“.
По думите му президентът няма правомощия по отношение на подписването на подобни споразумения.
„Това е тема, която е обсъждана вече няколко години и минава през няколко правителства. Да не забравяме, че през това време госпожа Йотова вече е била вицепрезидент. Тя е запозната с тези действия“.
На въпрос защо служебно правителство трябва да подписва дългосрочно споразумение, което обвързва страната, Гюров отговори, че служебният кабинет разполага с всички правомощия на редовно правителство.
„Служебното правителство има абсолютно всички правомощия, както всяко редовно правителство. Второ, това не е договор, а само рамково споразумение. То е за 10 години, но има възможност, разписана в него, да се излезе от това споразумение в рамките на шест месеца с едностранно заявление от наша страна“.
Според Гюров България и към момента има възможност да прекрати споразумението, ако прецени, че то не е в национален интерес.
По отношение на войната в Украйна Гюров заяви, че позицията на България и Европейския съюз е насочена към търсене на мир и прекратяване на военните действия. По думите му са били отправяни предложения за временно спиране на военните действия и за замразяване на конфликта по настоящите граници, но според него Русия не се е включила в такива преговори.
Гюров коментира и ситуацията в Близкия изток, като постави акцент върху принципа, че международните граници не трябва да бъдат променяни със сила.
„В тази сложно геополитическа ситуация трябва да има един много важен принцип – не може със сила да се променят международни граници. Този принцип важи за всеки един конфликт и ние трябва да го защитаваме абсолютно на принципна основа“.
На въпрос дали това означава, че оправдава военните действия срещу Иран, Гюров посочи заплахите, които според него произтичат от режима в Техеран.
„Имаме един мракобесен режим в Иран и той е заплаха както за собствените си граждани, така и за гражданите на Европейския съюз и на целия свят през ядрената си програма и балистичната програма".
Според Гюров международната общност от години се опитва да ограничи тези рискове чрез санкции и дипломатически действия. По думите му позицията на България и ЕС е да се засили санкционният режим и да се търси споразумение за ограничаване на ядрената програма на Иран чрез дипломатически средства.
„Когато има действия, които евентуално може да са в нарушение на международното право, ние трябва да можем да го кажем на нашите партньори, така както и на страните, които са извън нашите съюзи“.
В края на разговора Гюров беше попитан дали, определяйки Илияна Йотова като основен опонент, не подценява останалите кандидат-президентски двойки. Той отговори, че ролята на кандидата не е да определя броя или значимостта на конкурентите си.
„Работата на един кандидат-президент не е да намалява броя на кандидатите. Работата му е да поставя ясна платформа и позиции за това защо се кандидатира и да убеждава българските граждани“.
