Ормузкият проток - новото бойно поле: Войната с Иран заплашва свободата на световната търговия

Това, което започна като кампания за намаляване на ядрените възможности на Иран и отслабване на глобалните му терористични мрежи, се превърна в спор за контрол над един от най-важните търговски пътища в света, пише CNN.

Войната в Иран се превърна в битка за Ормузкия проток - глобална точка за доставки на петрол, природен газ, торове и други стоки.

Ако конфликтът остави Ормузкия проток под постоянен контрол на Иран или на Съединените щати това може да означава началото на края на свободното преминаване в открито море - концепция, която е в основата на световната търговия от векове.

"Това би могло да създаде опасен прецедент и да направи международната морска търговия много по-скъпа - цена, която в крайна сметка ще бъде прехвърлена върху крайните потребители", каза пред CNN Ерик Грундт, старши анализатор в консултантската компания Rystad Energy.

След началото на атаките, водени от САЩ и Израел, на 28 февруари, Иран почти веднага обяви Ормузкия проток за затворен, създавайки най-големия шок в доставките на петрол в историята.

След като получи нов източник на влияние върху световната икономика, Техеран се бори усилено да го запази.

Корабите, които желаят да преминат през пролива, трябва или да се координират с новосъздадената от Иран агенция за управление на Персийския залив, което може да доведе до големи плащания, или да рискуват да бъдат обстрелвани от иранските въоръжени сили и Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Въпреки че таксите бяха временно спрени, когато Иран подписа 60-дневен меморандум за разбирателство със Съединените щати на 18 юни, контролът на Иран върху транзита през PGSA не е спрян.

Точно обратното. Иран се възползва от една конкретна клауза в Меморандума за разбирателство, призоваваща Техеран да "предприеме мерки... за безопасното преминаване на търговски кораби", за да легитимира и затвърди контрола си над пролива.

Във вторник Иран заяви, че над 200 неирански кораба са координирали действията си с неговите власти в Персийския залив през трите седмици след подписването на Меморандума за разбирателство, но CNN не успя да потвърди независимо това твърдение.

Междувременно администрацията на Тръмп смяташе, че клаузата означава, че корабите ще могат свободно да преминават през пролива без ограничения през 60-дневния период. Транзитните пътувания със сигурност са се увеличили, като около 70 кораба на ден са преминавали през пролива в пика след Меморандума за разбирателство, което е около половината от броя на преминаващите през него във всеки един ден преди войната.

Но възобновяването на напрежението в пролива забави тези транзити до минимално ниво - малко над дузина в неделя.

Президентът Доналд Тръмп за кратко взе пример от иранския сценарий, заявявайки, че Съединените щати ще начисляват такса от 20% на търговските кораби, преминаващи през Ормузкия проток, за усилията на САЩ за защита на водния път - заплаха, от която той се отказа по-малко от 24 часа след като я публикува в социалните медии.

Това би възлизало на приблизително 27 милиона долара на пътуване за много голям петролен танкер, според корабоплавателната асоциация BIMCO.

Въпреки абсурдността на цената, заплахата на Тръмп легитимира действията на Иран - ирония, която режимът бързо посочи саркастично в социалните медии.

Иран, от своя страна, заяви, че таксата на Тръмп е твърде висока.

"20%, разбира се, е твърде много", написа иранският външен министър Абас Арагчи в понеделник. "Ще бъдем честни."

Ако таксите за Ормузкия проток се превърнат в практика, разходите за доставка биха могли да се повишат, отбеляза Роб Тъмъл, старши портфолио мениджър в Tortoise Capital.

Разходът е проблем, но не е основният.

Според съобщенията Иран е таксувал петролните танкери от 1 до 2 долара за барел на борда, което е носело приблизително 2 милиона долара на много голям превозвач на суров петрол (VLCC).

Въпреки това, дори ако корабните компании бяха склонни да платят, застрахователите биха отказали покритие на кораби, които извършват плащания към санкционирани лица, което включва няколко ключови ирански институции.

"Забравете правните спорове, застрахователите ще уредят това първо", каза Найджъл Грийн, главен изпълнителен директор на финансовия консултантски гигант deVere Group.

"Ако включите пътна такса с риск от санкции, застрахователите биха могли просто да спрат да поемат покритие."

Дори ако трета страна, като Оман, събираше таксите, пътните такси вероятно пак биха нарушавали международното морско право, включително Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), което позволява на застрахователите да отказват пътувания или да прекратяват покритието.

Съществува и по-широко безпокойство: монетизирането на Ормузкия проток би могло да създаде прецедент за други глобални ключови зони, насърчавайки държави от Индонезия и Сингапур до Китай, Тайван и Обединеното кралство да използват географското си положение като оръжие.

В 10 основни световни транспортни възли, включително Ормузкия проток, Гибралтар, Тайван, Дувър и Малака, потенциалните годишни приходи от преминаване биха възлизали на над 136 милиарда долара годишно, което се равнява на огромна "неизползвана" възможност за държавни приходи, според оценка на старшите анализатори на Rystad Energy Мишел Брухард и Еманюел Белострино.

"Светът на монетизирани тесни зони вероятно ще бъде по-инфлационен, по-фрагментиран и по-милитаризиран", казаха те.