Иранската икономика преживява една от най-тежките кризи в съвременната си история. След седмици на интензивни въздушни удари и засилващ се международен натиск, ключови индустрии в страната са практически парализирани, а милиони хора са изправени пред несигурно бъдеще, пише Асошиейтед прес.

Унищожена индустрия и масова безработица

Някога процъфтяващи сектори като производството на килими, стоманодобивът и нефтохимическата индустрия днес са в дълбока криза. Хиляди фабрики са засегнати, а над 20 000 производствени обекта са понесли щети от въздушни удари.

Според официални данни, поне 1 милион души вече са загубили работата си. Експерти предупреждават, че между 10 и 12 милиона работни места – почти половината от работната сила на страната – са изложени на риск.

Икономическият удар се усеща най-силно от обикновените граждани. Само за седмица:

• цената на пилешкото месо е скочила със 75%
• говеждото и агнешкото са поскъпнали с 68%
• млечните продукти в много случаи са се удвоили

Поскъпването засяга почти всички основни стоки – от храни до опаковки и строителни материали.

Блокада и срив на търговията

Ситуацията се усложнява допълнително от международната блокада, която ограничава износа на петрол – ключов източник на приходи за Иран. През 2025 г. страната е реализирала износ за близо 98 милиарда долара, като почти половината са от петрол. В същото време прекъснатите търговски връзки и ограниченият достъп до интернет задушават малкия и средния бизнес.

Най-тежко засегнати са:

• стоманодобивните гиганти, които са спрели работа
• над 50 нефтохимически комплекса
• фармацевтични предприятия, включително такива, произвеждащи лекарства за тежки заболявания

Това води до верижна реакция в икономиката – от строителството до производството на потребителски стоки.

Социално напрежение и риск от нови протести

Икономическата криза вече е била причина за масови протести, които са били потушени със сила. Сега, при още по-тежки условия, рискът от ново обществено напрежение нараства.

Дори хора от най-високите социални слоеве признават, че са останали без работа и се притесняват за бъдещето си. Въпреки тежката ситуация, страната разполага с определени резерви и изградена устойчивост след години на санкции. Част от търговията продължава по сухопътни маршрути, а наличните запаси могат временно да облекчат кризата.

Дългосрочното възстановяване обаче зависи от един ключов фактор – премахването на международните санкции.