"Информацията за евентуално замразяване на минималната заплата показва липса на координация в самото правителство. Мога да ви гарантирам, че формулата е предварително ясна. Има европейска директива, според която 50% от средната работна заплата трябва да бъде минимална. Новата формула ще бъде 99% от старата. Няма да има съществена промяна“.
Това заяви икономистът и преподавател в УНСС проф. Боян Дуранкиев пред НОВА ТВ във връзка с темата за минималната работна заплата, след като във вторник се появи информация, че нейният размер ще бъде замразен до 2028 г. Малко по-късно премиерът Румен Радев опроверга тези твърдения и заяви, че не се предвижда замразяване, а въвеждане на нов механизъм за изчисляване на минималното възнаграждение. Засега остава неясно дали новата формула ще доведе до запазване на сегашното ниво от около 620 евро, или ще последва увеличение.
Професорът прогнозира, че от 1 януари минималната работна заплата може да достигне поне 710 евро. Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев обаче оспори подобна интерпретация. Според него европейската директива не налага автоматичен механизъм.
„Тя посочва референтни стойности - средна заплата, медианна заплата, производителност на труда и други икономически показатели, които трябва да подпомогнат политиците при вземането на решение. Ние въведохме автоматизъм, който не съществува в директивата“.
Кръстев даде пример с големите различия между отделните региони на страната.
„Средната работна заплата в София е около 2000 евро, а в Благоевград е под 1000 евро. Това води до ситуации, в които минималната заплата в някои региони достига 75% от средната, което е икономически нонсенс и пречи на икономическата активност“.
По думите му именно това е един от основните недостатъци на сегашния модел.
„Той се превръща в административна забрана за труд. Освен това говорим за тристранен диалог, а две от страните в него са твърдо против този механизъм“.
Икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” Васил Караиванов също подчерта, че очаква скоро да стане ясно какво решение ще предложи правителството. Според него минималната работна заплата има особено значение заради връзката си със социалноосигурителната система.
„Тя е най-важна за събирането на осигуровките. Освен всичко друго, именно върху нея се изчисляват осигурителните вноски на голяма част от работещите“.
Той посочи, че на много места все още съществува практиката част от възнаграждението да се изплаща неофициално, поради което минималната работна заплата продължава да играе ключова роля като база за осигуряване. Според него пазарът на труда в момента е по-благоприятен за работещите, отколкото за работодателите.
„Няма хора. Имаме внос на работна сила. Затова договарянето на възнагражденията се определя все повече от недостига на кадри, а не от размера на минималната работна заплата“.
По думите му независимо от бъдещата формула за определяне на минималното възнаграждение, реалните заплати ще продължат да се влияят основно от търсенето и предлагането на труд на пазара.
