Петя Трифонова пред ТАРАЛЕЖ: Определяме сеизмичната опасност, но не предсказваме земетресения
И земетресението през 2012-а в Перник не може да се каже, че е предизвикано от човешката дейност
За по-малко от денонощие имаше силно земетресение през нощта в румънския окръг Вранча, което беше усетено и в Русе и часове по-късно трус удари района на Смолян в България. ТАРАЛЕЖ потърси директора на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (НИГГГ-БАН) доц. д-р Петя Трифонова, за да поясни има ли причина за безпокойство. Доц. Трифонова очаква скоро български учени да обобщат данни от мащабно изследване.
Госпожо Трифонова, може ли да кажем, че сеизмичната активност на територията на България се задейства периодично и в какъв период сме сега?
Нашите дългогодишни наблюдения показват, че не може да се говори за периодичност. Земетресенията са случайни събития и възникват, когато се достигнат необходимите условия. Факт е, че през последната година, даже две, сеизмичната обстановка при нас е доста спокойна. Но виждате какво се случва около нас: в Турция имаше много силно земетресение, в Гърция имаше доста силни поредици от земетресения. Това е случайно явление и не можем да търсим периодичност и да кажем "сега е спокойно, но може би предстои нещо по-сериозно". Това не можем да го кажем по никакъв начин.
Земетресенията са едни от природните бедствия, които не могат да бъдат предсказвани.
Да, за съжаление.
Работи ли се за изобретяване на методи или за наблюдаване на закономерности?
Да, от стотици години, може би се търсят такива закономерности. Изследвани са системи от много параметри - 20, 30, 40 - най-различни, от световноизвестни учени и лаборатории, в продължение на много години. Установено е, че при едни събития се активират едни физични параметри, други - не, а при друго земетресение се получава съвсем друга комбинация. Затова няма механизъм, по който да се каже, че дадено събитие е в процес на подготовка. Затова колегите сеизмолози използват друг подход: определят сеизмичната опасност на базата на геоложките източници, които причиняват земетресенията. Това са разломи, големи разкъсвания в земната кора, и размерът на разлома определя колко силно земетресение може да се реализира по него. В момента много от разломите по света са добре известни. Те са концентрирани в определени зони – т.нар. границите на тектонските плочи, където плочите се движат една спрямо друга и се натрупва напрежение. Там се реализират и най-силните земетресения. Такъв район е Япония, на границата на Тихоокеанската плоча. Такъв район, за съжаление, е и границата между Европа и Африка. Имаме субдукция в района на Кипър и поради движението на тези плочи една спрямо друга се получават силните земетресения, които наблюдаваме в Турция.
Кои са приносите на Българския институт по геодезия, геофизика и география?
Уникалното при нас е, че управляваме сеизмологичната мрежа на страната. Имаме сеизмоприемници, инсталирани на цялата територия, и ни е вменена функцията да регистрираме и да съобщаваме за реализирани земетресения у нас и в близката околност. Това е нашето задължение към държавата и обществото.
Освен това колегите използват сеизмичните записи, за да изучават строежа на земната кора в дълбочина. Съвсем наскоро приключи голям проект, наречен “AdriaArray“ в рамките на който в Адриатическата плоча и на целия Балкански полуостров, включително Румъния, беше инсталирана гъста мрежа сеизмоприемници. Те работиха заедно и непрекъснато две години. В момента данните се обработват и тази гъста мрежа ще позволи много прецизно да се определят разломите и нарушенията в земната кора, при които стават земетресенията. Съвсем скоро научната общност ще излезе с нови данни и изследвания за строежа на земната кора в нашия район и какво може да се очаква, което е изключително ценно.
Човешката дейност дали не спомага понякога за засилена сеизмична активност?
По принцип да, известно е като индуцирана сеизмичност. Индуцирана или предизвикана е българският термин. Най-често се случва, когато има минни изработки или сондажни дейности, но това е свързано със земетресения с нисък магнитуд. Ние в България наблюдаваме два региона – единият е около атомната централа "Козлодуй", за да се проследи сеизмичната сигурност на централата, и другата в Североизточна България, в района на Провадия, където знаете, че има добив на сол, за да се следи какво се случва там и хората да са сигурни.
Не може да се каже, че сме установили дейности на територията на страната конкретно да водят до земетресения. Но такова явление се наблюдава.
Искаха да се строи атомна централа край Белене, каква е сеизмичната активност? По-висока ли е?
За лицензирането на площадката в Белене години са правени много изследвания. Много се спекулира по този въпрос, но тогава изследванията показаха, че няма никакви основания зоната да се счита за сеизмична. Установено е, че площадката е подходяща да издържи товара, който е бил предвиден. Тя е оставена по други причини.
За земетресението от 2012 г. в Перник може ли да се каже, че там е било спомогнато от човешка дейност, заради рудодобива, мините?
Не може да се каже, защото това е земетресение със сравнително висок магнитуд. За да се реализират такива земетресения, им трябва голяма геоложка структура, голям разлом, по който да стане това пропадане и да се отдели толкова сеизмична енергия. Когато има индуцирана сеизмичност, става въпрос за слаби земетресения с магнитуд около 3 по скалата на Рихтер. В Перник е такъв район, разлом, по който дори не се очакваше да се случи земетресение, но явно през годините е работил малко по малко и се е получило скъсване, за да се е реализирало това земетресение. Човешка дейност не може да предизвика земетресение с толкова висок магнитуд.
Таралеж припомня - AdriaArray е най-мащабният европейски пасивен сеизмичен експеримент (2022–2026 г.), насочен към изучаването на структурата на земната кора и мантия, геодинамиката и природните рискове в района на Адриатическата микроплоча и нейните тектонски активни граници. Инициативата е естествено продължение на успешния проект AlpArray и обхваща широка територия от Централния масив във Франция на запад до Карпатите и България на изток, и от Алпите на север до Калабрия и континентална Гърция на юг.