"131 депутати предполагат стабилност и устойчивост и от тази гледна точка свобода за всякакъв вид решения, които мнозинството пожелае. Първото заседание на 52-рото Народно събрание беше белязано от спокоен тон и диалог между парламентарно представените партии. Това показва промяна в начина на вземане на решения, каквато скоро не е наблюдавана в парламента".

Това коментира социологът от агенция „Мяра” Яница Петкова в ефира на NOVA NEWS. Тя обсъди още широката амбиция на политическите формации, новия по-оперативен ритъм на работа в пленарната зала и ключовото значение на предстоящия държавен бюджет.

„Виждате как премина днес това първо заседание на Народното събрание – нещо, което скоро не бяхме наблюдавали, а именно по-бързо, по-оперативно, по-лесно се вземат решенията”.

Социологът допълни, че мнозинството разполага със свободата да предлага и гласува своите закони, особено по отношение на елементи, които не изискват квалифицирано мнозинство.

Петкова припомни, че именно бюджетът бе поводът предишното правителство да си отиде и провокира протести, затова решенията в тази посока ще бъдат от изключително значение. Тя посочи, че от „Прогресивна България” се чуват призиви за „повече социална солидарност и за повече справедливост”, но успоредно с тях се прокрадват и реплики за „затягане на колана” и по-строга финансова политика.

Интересен акцент в настоящия парламент е високият процент нови лица в основната управляваща партия – близо 54%. Социологът подчерта, че ситуацията не позволява дълъг период на сработване или „100 дни толеранс”.

„Най-вероятно ще се разчита на опита на тези, които вече имат такъв парламентарен опит”. Част от новите депутати всъщност имат опит, натрупан в предишни политически сили - липсата на рутина у други може да доведе до грешки в парламентарните процедури".

Въпреки стабилността, която цифрата от 131 депутати дава на мнозинството, Петкова посочи, че предстоят важни политически тестове.

"Ключови за стабилността на правителството ще бъдат изборите за президент през есента, както и местните избори догодина. Ако в тези първи месеци успее да се консолидира стабилна власт, това би могло да е индикатор и за едно продължително управление”.

По-рано днес най-възрастният народен представител Румен Миланов откри първото заседание на 52-рото Народно събрание и даде начало на работата му.

77-годишният депутат от "Прогресивна България" поведе пленарното заседание по традиция, като ще ръководи работата до избора на председател на парламента.

При регистрирани 239 народни представители от 240, Миланов удари звънеца със следната реч

„Уважаема г-жо президент, уважаеми министър-председател, Ваше светейшество, уважаеми членове на Конституционния съд, уважаеми министри, уважаеми народни представители, уважаеми председатели на Народното събрание и президенти на Република България, уважаема г-жо омбудсман, уважаема г-жо председател на ЦИК, уважаеми представители на религиозните общности, скъпи сънародници – имам чест да открия 52-рото Народно събрание".

След това парламентът избра д-р Михаела Доцова за председател на 52-рото Народно събрание след гласуване в пленарната зала.

188 народни представители подкрепиха кандидатурата ѝ (от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС и ДПС-НН), нямаше гласове „против“, а 49 се въздържаха („Възраждане“ и ПП-ДБ).

Тя беше водач на листата на "Прогресивна България" в 23 МИР - София за предсрочните парламентарни избори на 19 април. 

Михаела Доцова е на 42 години, юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), където в продължение на над седем години заема позицията директор на дирекция „Правна“. В рамките на ведомството тя е изпълнявала и длъжностите главен секретар и началник на кабинета на министъра.

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

Д-р Доцова притежава научна степен „Доктор по административно право и административен процес“.

Автор е на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Неомъжена.