АП/БТА

Брюксел обсъжда разширяване на правомощията на агенцията за гранична охрана на ЕС на фона на обвинения в злоупотреби, непрозрачност и лош контрол

Европейската агенция за гранична и брегова охрана, по-известна като „Фронтекс“, е най-голямата и най-финансираната агенция в ЕС. Тя разполага със собствени униформи, разположена е по гранични пунктове и летища както в Европа, така и извън нея, и има хиляди служители. Създадена да подпомага държавите членки в охраната на външните граници, агенцията често е под обстрел от критики за участие в насилствено отблъскване на мигранти.

Планиран е цялостен преглед на дейността на „Фронтекс“ през 2026 г., като вече се водят дебати за ролята, капацитета и бъдещото ѝ разширяване. В ход е и обстоен анализ на начина, по който агенцията е изпълнявала задълженията си до момента.

Европейската комисия възнамерява до 2027 г. да увеличи постоянния корпус на „Фронтекс“ до 30 000 служители, а част от европейските законодатели настояват агенцията да получи повече правомощия – включително да работи директно с трети страни и да извършва връщане на нелегални мигранти.

Основана през 2004 г., „Фронтекс“ оперира с бюджет от 922 млн. евро и 2500 служители. Мандатът ѝ включва гранично наблюдение, подпомагане при спасяване, разкриване на фалшиви документи, събиране на информация за рискове и организиране на депортации. Между 2008 и 2024 г. агенцията е предоставила над 2 млрд. евро на държави членки за оборудване и персонал.

След миграционната криза през 2015 г. бюджетът ѝ нарасна драматично, а през 2019 г. е създаден постоянният корпус с правомощия за носене на оръжие и извършване на проверки. Въпреки това Европейската сметна палата заключи, че агенцията не е била подготвена за разширяването на дейността си и не е изпълнила ключови реформи.

Призиви за отчетност и опасения от злоупотреби

Докато ЕС планира „Фронтекс“ да играе още по-важна роля при връщането на нелегални мигранти, критиците предупреждават, че разширяването на правомощията ѝ извън ЕС поставя въпроси за подотчетност и прозрачност.

В Европейския парламент има опасения, че контролът върху агенцията изостава от нарастващите ѝ задължения. През 2021 г. беше създадена Работна група за наблюдение на „Фронтекс“, след множеството обвинения в насилствени „pushbacks“ по границите, включително в Гърция, България и Унгария. В резултат директорът Фабрис Леджери подаде оставка през 2022 г.

Независими експерти твърдят, че новата работна група за Шенген и границите не функционира ефективно, тъй като е оглавена от Европейската народна партия, която активно лобира за разширяване на ресурсите на „Фронтекс“.

„Не виждам Комисията да търси отговорност от Фронтекс“, коментира евродепутатът Тинеке Стрик, според която обещаното тройно увеличение на постоянния корпус е по-скоро политическа демонстрация, отколкото реален план.

Още по темата

Двама българи задържани в Гърция за трафик на мигрант от Бангладеш

Полицията в Серес конфискува автомобила, телефони и пари, използвани при незаконния превоз

Още

Пакистан: армията ликвидира 23 бойци при операции край афганистанската граница

Пакистанските талибани са цел на действията в провинция Хайбер-Пахтунхва след самоубийствения атентат в столицата Исламабад.

Още

Безредици и опит за бягство в мигрантски център до българската граница

На мястото незабавно са били изпратени значителни полицейски сили, които са влезли в сблъсъци с бунтуващите се

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.