Стефан Тафров пред Таралеж: Испания беше атакувана, трябва солидарност, а не призиви за суспендиране от Шенген

„Това, което се случи в Сеута, беше целенасочено политическо нападение срещу Испания чрез масирана мигрантска вълна, най-вероятно организирана от мароканска страна. Важно е да направим едно уточнение – налице не е криза в Шенгенското пространство. Такава няма по простата причина, че Сеута е испански ексклав – територия извън Европа, заобиколена от мароканска територия. Същото важи и за Мелиля. И двете не са част от Шенгенското пространство.“

Коментарът пред Таралеж направи дипломатът и бивш постоянен представител на България в ООН Стефан Тафров. Той е категоричен, че криза в Шенген няма. 

„Тези марокански граждани, за да стигнат до Сеута, трябва да представят документи, каквито те нямат. Те останаха в Сеута и затова без съпротива се върнаха в Мароко. Най-вероятно са били подведени от кампании в социалните мрежи като ТикТок и от решението на испанския Върховен съд, което улеснява легализацията на нелегални мигранти, но това няма отношение към конкретния случай.“ 

Като доказателство, че няма криза, Тафров посочи факта, че Франция и Португалия не подписаха писмото, в което 22 от 26 лидери на ЕС заявяват, че са готови да подкрепят въвеждането или възстановяването на временен граничен контрол в рамките на ЕС. България също е сред тези страни. Според дипломата, за случилото се в Сеута вероятно е допринесла и визитата на испанския премиер Педро Санчес в Алжир, както и желанието на Мароко да се сближи с администрацията на Доналд Тръмп.

Реакцията на европейските лидери, сред които и България 

„Реакцията на европейските лидери буди притеснение. Джорджа Мелони оглави най-острите критики, като заговори за временно суспендиране на Испания от Шенген. В същото време статистиката показва, че най-много нелегални мигранти влизат през Италия, следвана от Гърция и Балканския маршрут. Испания е едва на четвърто място. При тази логика трябваше ли Франция да поиска суспендирането на Италия от Шенген?“ 

Стефан Тафров смята, че страната ни няма интерес да участва в това писмо: 

„Подобни прибързани предложения една или друга държава да бъде изключвана от Шенген, без реално да е налице криза, са изключително опасни за България. Затова съм изненадан, че правителството на премиера Румен Радев, което постоянно говори за защита на националния интерес, е подписало това писмо. Националният интерес на България не е държави да бъдат суспендирани от Шенген с лека ръка, особено когато са обект на натиск или агресивни действия от трета страна. Представете си, че утре Турция по свои причини реши да използва същия инструмент и насочи голям миграционен поток към България. Какво бихме очаквали тогава от Европейския съюз – да ни суспендира от Шенген или да прояви солидарност? Испания има основание да очаква именно европейска солидарност.“, подчерта дипломатът. 

Тафров добави, че все пак Мадрид е можел да реагира първоначално по-бързо, но в крайна сметката ситуацията е овладяна за 3 дни. 

„Разбира се, испанското правителство носи известна отговорност, защото можеше да реагира по-бързо на тази организирана операция, в която вероятно участват и престъпни групи. В крайна сметка обаче властите овладяха ситуацията за три дни и принудиха Мароко да приеме обратно мигрантите.“ 

Вътрешнополитически мотиви 

Според Тафров в казуса има доза и вътрешнополитически интереси: 

„Голяма част от реакциите в Европа се дължат на вътрешнополитически съображения. На гражданите не се обяснява, че този епизод не представлява заплаха за Европа и че Испания успя да се справи с кризата само за три дни.  Търсят се вътрешнополитически дивиденти. От друга страна, противопоставянето на Санчес на Доналд Тръмп също пък му носи вътрешнополитически ползи." 

Но той напомни за основите, върху които се гради Европейският съюз: 

„Пактът за миграцията се основава на принципа на солидарността. Когато една държава е обект на външен натиск или агресия, останалите страни членки трябва да ѝ помогнат, а не да я обвиняват. Натискът трябва да бъде насочен към държавата, която използва миграцията като инструмент. Подобен пример вече имаше, когато Беларус се опита да дестабилизира Полша, като режимът на Александър Лукашенко организираше придвижването на мигранти към полската граница.“ 

За външната политика на България 

В заключение Тафров анализира и нивото на дипломацията в сегашния кабинет в България: 

„Има много тревожни сигнали. Например случаят с декларацията от Киев, за която се коментираше дали България я е подписала. Външният министър Петрова не е положила физически подпис – както всъщност никой не го е направил, – но не е възразила срещу текста. Така България на практика се е присъединила към декларацията. Аз се занимавам с външна политика още от времето на падането на Берлинската стена и не си спомням българската външна политика да е била толкова безпринципна, объркана, противоречива и опасна за дългосрочните национални интереси. Колкото и управляващите да говорят за национален интерес, с тази противоречива политика те всъщност го поставят под риск.“ 

На утрешната извънредна среща за Сеута в Брюксел той очаква България ясно да защити позицията, че държави не могат да бъдат суспендирани от Шенген с такава лекота, защото подобен прецедент неизбежно ще се обърне срещу София.

„По същата логика, ако миграционният натиск се насочи към италианския остров Лампедуза, трябва ли всички да поискаме Италия да бъде изключена от Шенген? Именно затова подобен подход е опасен – защото утре може да бъде приложен срещу всяка държава членка.“