Влизането в еврозоната е може би най-значимата стъпка на България след членството ѝ в Европейския съюз. Но зад политическите лозунги и икономическите обещания стоят реални въпроси: как това ще се отрази на бизнеса, на работните места, на цените и на хората, които създават стойност всеки ден? Таня Скринска – предприемач с дългогодишен опит в транспортния сектор – споделя своите наблюдения, надежди и опасения за бъдещето на българската икономика, пред ТАРАЛЕЖ.
По отношение на предстоящото ни присъединяване към еврозоната — това е момент, към който част от бизнеса и обществото гледаме с голяма надежда. Но трябва да признаем, че съществува и не малка доза тревога. От нас, предприемачите, и от действията на институциите зависи дали този преход ще бъде плавен и успешен.
Присъединяването ни към единния паричен съюз носи огромен репутационен и имиджов ефект за страната, но също така и редица практични ползи.
Само от превалутиране икономиката ни би могла да спечели около 1 милиард евро, което ще бъде сериозно облекчение за фирмите, работещи с партньори от други европейски държави. Това ще намали транзакционните разходи и ще направи бизнеса по-гъвкав и конкурентоспособен. Очаква се и раздвижване в туристическия сектор — чуждите туристи няма да се налага да обменят валута, което може да доведе до 10% ръст в приходите от туризъм. Положителна тенденция, която, надявам се, ще се засилва с времето.
Като човек от бизнеса обаче не мога да не изразя и своите притеснения.
Нашето основно предимство на европейския пазар е, че предлагаме по-ниски цени на стоки и услуги, което ни прави конкурентни. С планираното увеличение на данъка върху дивидента и обсъжданите промени в други данъчни ставки, съществува риск крайните цени на българските продукти да се повишат. Това би могло да намали конкурентоспособността ни именно в момент, когато основните икономики като Франция и Германия вече са в рецесия и свиват потреблението си.
Като представител на транспортния бранш виждам това от първа ръка — изнасяме по-малко, търсенето намалява. Ако ние, българските компании, бъдем принудени да вдигнем цените си, има риск да изгубим позиции на европейския пазар.
Въпреки предизвикателствата, има и положителни тенденции. Наблюдава се завръщане на българи от чужбина — процес, който се дължи както на рецесията в някои западноевропейски държави, така и на усилията на българските институции да стимулират това връщане. Това е много важен сигнал, защото страната ни страда от сериозен недостиг на работна ръка — както високо квалифицирана, така и по-ниско квалифицирана.
Аз съм сред предприемачите, които искат България да се развива с български кадри, без да се налага да се внасят работници от трети страни. Културните различия често затрудняват адаптацията на работна ръка от Азия.
В транспортния сектор например имаме недостиг от над 20 000 шофьори. И въпреки че заплащането е конкурентно, просто няма достатъчно желаещи да упражняват тази професия. Затова на компаниите не им остава друго, освен да търсят кадри от чужбина, заяви бизнесдамата и предприемач Таня Скринска.
Паспортът не е просто документ - той е принадлежност. А когато принадлежността е само за удобство, тя се превръща в подигравка и гавра спрямо държавата, която ти е предоставила тази привилегия
„Сербез комита е бил. Героите трябва да се почитат.“ — така турски офицер нарежда да не поругават тялото му
Как Белград и Будапеща изграждат ос на влияние, която подкопава политическото и енергийното единство на Европейския съюз
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)